Британският Зохран Мамдани е разсейване, което страната не може да си позволи

Чужденците във Великобритания, които представляват най-голяма опасност, не прииждат треперещи на надуваеми лодки през Ламанша, а с частни самолети. Това твърди новият любимец на британската левица, Зак Полански, веднага след като спечели лидерството на Зелената партия в страната с разгромните 84% миналия месец.

Това беше хитър удар по западния свят, завладян от ултрабогатите, и предизвика възторг сред бързо разрастващата се армия от негови фенове. Но това е и моментна снимка на празнотата на политическите му приоритети досега.

Неравенството и масовата миграция са две от големите предизвикателства на нашето време. Той ще се нуждае от нещо повече от нападки срещу милиардерите и омаловажаване на тревогите на избирателите относно граничния контрол.

Докато партиите в Европа и САЩ се борят да реагират на успехите на десния популизъм, някои виждат отговор в представители на левицата като Полански, Зохран Мамдани в Ню Йорк и Жан-Люк Меланшон във Франция.

Всички тези социалисти имат талант да разказват истории, да се докосват до хората и да говорят като Доналд Тръмп или Найджъл Фараж, но изглежда, че са движени от идеализъм, а не от фанатизъм.

Не съм сигурна, че някой от тях е отговорът на десния популизъм. Те може би само ще разделят още повече електората по начин, който ще спомогне за възхода на фигури като Марин льо Пен във Франция. Но поне Мамдани и Меланшон са изградили политически позиции, дори и да не ви харесват. Освен това те са потомствени левичари.

Историята на Полански

Разбира се, изготвянето на истинска политическа програма отнема време. Но мотивацията на Полански изглежда неясна. Никога не е било ясно защо самопровъзгласилият се „еко-популист“ изобщо е в Зелената партия, освен, както ми каза един човек, който го е наблюдавал отблизо, че тя е средство за реализация на амбициите му.

Роден като Дейвид Полден в Манчестър през 1982 г., като младеж той си връща името, което дядо му е англицизирал, за да избегне антисемитизма, след като се премества в северната част на Англия от Източна Европа. Новото му име, избрано поради факта, че Дейвид е същото като на доведения му баща, е взето от еврейски герой в детския роман „Лека нощ, господин Том“.

Десетилетие по-късно Полански променя и политическите си възгледи, като се отказва от Либералдемократите – центристката партия в Обединеното кралство – след като първо е избран за член на местния съвет под тяхното крило.

Междувременно работи като актьор и хипнотерапевт, като веднъж е хванат в капан от таблоид с твърдението, че може да увеличи размера на гърдите чрез силата на мисълта.

Още по темата

Пътят на Великобритания към по-малка и по-дребнава държава

Предизвиканият от Брекзит индустриален упадък е предпоставка за политическа буря

Алтернативата на Фараж

Днес Полански се определя като опонент на Фараж, лидер на антиимигрантската, подобна на MAGA партия Reform UK. Докато осмива своя враг като „фашист“, той сякаш търси за себе си подобна роля на харизматичен, самонадеян велик лидер без ясна политика.

Забележително е колко добре може да работи този подход, тъй като избирателите търсят политици, които според тях ги слушат. Откакто той е на власт, членството в Зелената партия е скочило с 55% до 110 000 души, приближавайки се все повече до Консерваторите, които неотдавна се смятаха за естествената партия на властта.

В един момент миналата седмица Зелените привличаха по 5000 нови членове на час. Зелените получават 13% в проучванията, което е почти двойно повече от резултата им на миналогодишните парламентарни избори.

Това би трябвало да бъде вдъхновяващо, особено предвид презрението към основните партии, което се оказа пагубно за стария дуопол на торите и лейбъристите, които управляват от век. Зелените са по петите на либералдемократите и консерваторите, които имат по 16% и 17%.

Те не са далеч от управляващата Лейбъристка партия. Фактът, че много от новите поддръжници на Зелените са млади хора или хора, които никога преди не са се занимавали с политика, също трябва да се счита за нещо положително.

Но ентусиазмът около Полански е тревожен, точно както и този около крайната десница. Подобно на тълпите, които аплодираха бившия лидер на лейбъристите Джереми Корбин на фестивала Glastonbury през 2017 г., а после не разбраха защо той се провали на парламентарните избори през 2019 г., тези, които се стичат към зелените, пренебрегват липсата на категоричност и безизходицата на това да се заиграваш винаги пред собствената си аудитория.

Още по темата

Бурните партийни конференции във Великобритания си струва да бъдат приложени в САЩ

Безпрецедентен спад в доверието: Стармър не се справя с последиците от Брекзит

Говорене без много съдържание

Както и при ултрасите на Корбин преди него, се обръща малко внимание на това как политиките могат да бъдат финансирани, без да се увеличават и без това вече високите разходи по заемите на страната. Или как призивът на Полански за 1% данък върху активи над 10 милиона паунда и 2% върху активи над 1 милиард паунда може да навреди на Лондон и на данъчните приходи.

Мнозина се обръщат към него и по социални и геополитически въпроси, тъй като лейбъристите се опитват да следват по-умерен курс. Какво ще помисли широкият електорат за неговото отхвърляне на решението на Върховния съд, което защитава правото на жените на пространства, предназначени само за един пол? Или за неговото твърдение, че британското правителство е съучастник в унищожаването на Газа от Израел.

Полански говори много за важността на лидерството и „смелостта”, но досега, освен обещанието, че Зелената партия под негово ръководство ще насърчава „екологична, расова, социална и икономическа справедливост”, не изпъква с нещо кой знае какво. Всичко това прилича повече на студентска политика.

Високопоставен член на Зелените, с когото разговарях, призна, че е имало промяна в реториката на партията по отношение на целта ѝ да спаси планетата, но настоя, че екологията е в съответствие със социализма.

Докато разговаряхме, Комитетът по изменението на климата на Обединеното кралство предупреди правителството да се подготви за затопляне с 2°C до средата на века, а метеорологичната агенция на ООН обяви рекордни нива на въглеродните емисии.

Борбата с популизма

Същия ден Полански, активен потребител на социалната мрежа X, публикува 10 туита за неравенството и данъчното преразпределение, седем пъти призова за легализиране на наркотиците, шест пъти подкрепи независимостта на Шотландия и Уелс, шест пъти коментира скандала, след като определи Фарадж като фашист, два пъти за правата на транссексуалните, веднъж за Газа – и 21 пъти за високите си рейтинги в проучванията и личната си популярност. Имаше само един туит за замърсяването на водата. Климатичната криза не беше спомената.

Въпреки нарастващата подкрепа за Зелените, Reform UK е партията, която най-добре се възползва от антисистемните настроения и улавя трескавата национална обстановка. Според текущите проучвания Фарадж е на път да влезе в Даунинг Стрийт № 10 след няколко години.

Никой, който вижда щетите, които Тръмп нанася от Белия дом, не желае такава съдба на Великобритания. Да спрем това е приоритет за всички, които са възмутени от него.

Зелената партия на Полански е всъщност радикален социализъм с зелен оттенък, по-малко загрижен за „зелената“ част от мисията си, отколкото за популистката. Някои го намират за вълнуващо. Но борбата с огъня на авторитарното отклонение с друга месианска, повърхностна фигура не е решението.

Привлекателността на популизма, независимо от какъв е той, е силна. За да бъде победен, е необходима упорита работа за постигане на икономически резултати.

Роза Принс е колумнист на Bloomberg, който се занимава с политиката на Обединеното кралство. Преди това е била редактор и автор в Politico и Daily Telegraph. Автор е на книгите „Другарят Корбин“ и "Тереза Мей: Енигматичният министър-председател."

Още по темата

Великобритания се превръща в страна на вечните протести

Фатализмът за съдбата на Великобритания е преувеличен

Британският парламент се разпада. Нищоправенето не е вариант.