Бързото възстановяване на диалога по Бюджет 2026 след оттеглянето на проектобюджета поставя четири основни червени линии към новия проектобюджет. Ключовата роля сега е на Народното събрание, което трябва формално да върне бюджета за доработка към Министерството на финансите, след което ще се направят нови изчисления и предложения. Това каза Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ, във „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

По думите му времето до 1 януари 2026 г. е кратко и процесът изисква стегнат график.

„Ако се работи усърдно и с ясни срокове, можем да започнем новата година с редовен бюджет. В противен случай ще се приложи удължаване на действащия бюджет, което носи специфични фискални рискове“, подчерта Иванов.

Иванов уточни, че след оттеглянето на проектобюджета от Министерският съвет, Народното събрание трябва да вземе решение за формалното му връщане. След това Министерството на финансите ще извърши изчисленията на предложените мерки, а националният съвет за тристранно сътрудничество ще обсъди промените.

Рисковете от удължаването на бюджета

Един от основните рискове, които Добрин Иванов изтъква, е възможността да се приеме удължаване на бюджета за 2025 г. до 2026 г. По думите на Иванов това крие сериозни фискални рискове заради автоматичните механизми в публичния сектор, които водят до начисляване на по-високи разходи, въпреки че реално ще се разходват една дванайсета от сумите.

Червените линии за АИКБ при новия проектобюджет

АИКБ поставя четири основни искания: отпадане на увеличението на пенсионната осигурителна вноска с 2 процентни пункта, отпадане на двойното увеличение на данък дивидент, премахване на СУПТО - т. нар. софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, и увеличаване на максималния осигурителен доход по средносрочната прогноза.

„След срещата стана ясно, че три от нашите искания са приети. Няма да има увеличение на осигурителните вноски с 2 процентни пункта, нито увеличение на данък дивидент от 5 на 10%. Също така, не се предвижда въвеждане на новия софтуер за управление на продажбите. Що се отнася до увеличението на максималния осигурителен доход, това остава под обсъждане“

Иванов бе категоричен, че възраждането на минималните осигурителни прагове е „червена линия“, тъй като процесът е труден за изпълнение, изкривява договарянето и може да създаде несъответствия между реални доходи и осигурителни прагове.

Заплахите от възраждане на минималните осигурителни прагове

Едно от най-спорните предложения е възраждането на минималните осигурителни прагове, което според АИКБ е „погрешна стъпка“. Иванов пояснява, че този механизъм създава големи проблеми в икономиката, включително принудително внасяне на осигурителни вноски, които не отразяват реалните доходи на работниците.

Рисковете при еврозоната и удължен бюджет

Иванов предупреди, че влизането в еврозоната с удължен бюджет може да доведе до допълнителен натиск върху публичните финанси.

„Самият акт на смяна на валутата е достатъчно стресов фактор. Ако системата е под напрежение и без редовен бюджет, може да се създадат допълнителни предизвикателства за бизнеса и гражданите“, коментира той.

Компенсации за бизнеса и оптимизация на разходите

Иванов смята, че ако се търсят резерви за компенсиране на намалените приходи, те трябва да идват от разходната част на бюджета. Той предлага съкращаване на ненужните държавни разходи, оптимизация на текущата издръжка и закриване на неизползвани държавни щатни бройки.

Според него, ако тези мерки бъдат приети, могат да бъдат спестени над три милиарда евро, което не само ще компенсира намалените приходи, но и ще намали бюджетния дефицит.

„Основната цел е да се намалят разходите, без да се натоварва допълнително бизнесът. Ако се оптимизират разходите, може да се постигне значителен финансов ефект“, заключава Добрин Иванов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Поколението Z и бизнесът на улицата: новата водеща обществена сила

Министерски съвет оттегля бюджета за 2026 г.

Бюджет 2026 стопира плановете за по-добро заплащане

Прекрояването на Бюджет 2026 ще се отрази и на парите за здраве

Бюджет 2026 може да въвлече България в Процедура за макроикономически дисбаланси