Френският президент Еманюел Макрон започна тридневната си визита в Китай с фокус върху търговските отношения, икономическия ребаланс и ключовите геополитически теми Украйна и Тайван, но отношенията на Европа и Китай ще стават все по-трудни. Има желание от двете страни за прагматизъм по отношение на икономическите и търговските отношения и общи интереси за запазване на международния ред. Въпреки това политическите бариери стават все повече и в Европа тонът спрямо Китай се втвърдява. Това каза Мариана Трифонова, международен анализатор, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Големите геополитически бариери между Париж и Пекин

Според Трифонова тенденцията в отношенията между Европа и Китай става все по-сложна. По нейни думи остава и от двете страни желанието за прагматизъм в икономическите отношения, но геополитическите притеснения и свързаните със сигурността въпроси „сериозно ще ограничават успехите в тези двустранни формати“.

Още в първия ден от обиколката Макрон се срещна със Си Дзинпин, като във фокуса на разговора са били икономическите въпроси. По думите на международния анализатор, една от основните цели на френския президент е била да насърчи китайския лидер към въздействие върху Москва във връзка с войната в Украйна, но очакванията за промяна са били минимални.

„Шансовете за това бяха малки, не видяхме особен пробив“, коментира тя. Все пак Си Дзинпин е потвърдил позицията на Пекин „да подкрепят всякакви усилия за мир, които все пак отразяват интересите на всички и не прехвърлят вина“, коментира Трифонова.

Освен Украйна, важна за Китай остава темата Тайван. След острите изказвания на японския премиер Санае Такаичи, Пекин е настоял Франция да потвърди ангажимента си към принципа „Единен Китай“.

Гостенката обърна внимание, че китайският лидер е използвал срещата, за да подчертае колко е важно Франция и Европа като цяло и Китай да водят независима външна политика.

„От много насам Китай твърди, че Европа и големите европейски икономики са загубили своята автономия, защото общоевропейският формат ги ограничава и още повече, че са "под властта на Вашингтон" и нямат възможност да провеждат самостоятелна външна политика.“

Икономическият дневен ред на Макрон

В икономически план Макрон е поставил акцент върху необходимостта от „търговски и икономически ребаланс“, след като търговския дефицит на Франция с Китай достига 47 млрд. евро за 2024 г.

Събеседничката каза, че по време на визитата са били подписани 12 споразумения в авиацията, ядрената енергетика, авио-космическата индустрия и селското стопанство.

Темата за редкоземните елементи също е присъствала на срещите, но без конкретно развитие, въпреки европейските планове за намаляване на зависимостта от китайските доставки.

Нагнетяването на напрежението между Пекин и Токио

На фона на тези процеси се засилва и напрежението между Китай и Япония по въпроса за Тайван, след като премиерът Санае Такаичи определи евентуална инвазия като „екзистенциална криза“ за страната.

„Спорът между Пекин и Токио е много показателен за това какво можем да наблюдаваме в бъдеще“, казва Трифонова. „Видяхме реакции на китайската страна – от чисто търговски мерки и принуда и вече към военноморски натиск… Това са спусъци, които все по-сериозно поставят въпроса, че напрежението се покачва.

Още по темата

Тръмп подписа законопроект в подкрепа на Тайван

Пекин търси подкрепа в спора с Япония

Макрон и Си се срещат в Пекин за разговори по търговия и Тайван

Си се опитва да спечели Макрон в мисията си да изолира японския премиер

Индия между Вашингтон и Москва: преди визитата на Путин в Ню Делхи

Трифонова определя посещението като ключов тест за индийската стратегия на балансиране. Тя подчертава, че Индия е вторият най-голям пазар на руски петрол след началото на войната в Украйна, като делът е скочил от 1% на 40%, но американските санкции срещу „Роснефт“ и „Лукойл“ вече водят до спад в доставките.

„Повишаването на митата от 25% на 50% поражда негодувание у Ню Делхи и чувство за лицемерие“, коментира анализаторът.

Според нея Путин ще се опита да разшири фокуса от енергетиката към оръжейния сектор, като Индия от своя страна ще търси разширяване на трудовата мобилност към Русия. „Двете страни ще желаят да компенсират загубата на петролния внос с малко повече оръжейни и други доставки“, допълва тя.

Южна Корея една година след опита за военно положение

В Южна Корея пък се навършва една година от опита на бившия президент Юн Сок Йол да въведе военно положение. Според Трифонова основното предизвикателство през този период е било дълбокото обществено разделение и способността на институциите да гарантират стабилност.

Въпреки това усещането за вътрешно разделение се е засилило, а спечелилия изборите И Дже-мьон и неговата Демократическата партия на консолидират властта си.

Събеседничката добави, че партията на Юн запазва около 37,5% подкрепа, което показва силен консервативен вот, докато съдебните процеси срещу него и приближените му продължават.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Визитата на Путин в Индия е изпитание за баланса на Ню Делхи между САЩ и Русия

Си призова Южна Корея за помощ в опазването на свободната търговия