Британският парламент се разпада. Нищоправенето не е вариант.

На фона на натиска върху публичните финанси на Великобритания, ремонтът на рушащия се, пълен с мишки, псевдоготически дворец, в който работят народните представители, съвсем не е на върха на приоритетите.

И все пак, докато сградата на парламента буквално се разпада около тях, депутатите скоро ще трябва да одобрят план за реставрация, който вероятно ще струва десетки милиарди паунди. Макар да се мръщят пред наближаващи данъчни увеличения и болезнени съкращения в социални и външни помощи, народните представители най-после трябва да вземат решение как да укрепят своето разнебитено работно място. Почти няма значение кой вариант ще изберат. След години протакане и зацикляне в технически подробности, още бездействие е най-лошият избор. Те трябва да поемат политическия удар и да се ангажират спешно да започнат този жизненоважен ремонт.

Вариантите

1. Пълно изнасяне в близки сгради, докато текат работите (Общинската камара в бившето Министерство на здравеопазването, Лордовете – в конферентния център Queen Elizabeth II).
2. Частично „преселване“: Общинската камара остава, Лордовете се местят, а депутатите временно ползват горната камара, когато залата им се ремонтира.
3. Поетапни ремонти, при които всички остават на място – най-малко смут, но най-скъпо и времеемко.

През 2022 г. разходите се оценяваха между 7 и 13 млрд. паунда и срок от 19-28 години. Новите оценки, които депутатите ще получат наесен, ще са далеч по-високи: забавянето допълнително разруши сградата, а инфлацията качи цените. Нищоправенето – избрано от парламента вече десетилетие – струва 2 млн. паунда годишно само за лепене на тръби, кабели и падащи камъни. Чудо е, че още няма жертви. Експерти предупреждават, че сградата може да пламне като „Нотр Дам“ всеки миг.

Защо отлагат?

Никой депутат не иска пожар на сметката си, но и не им се напуска. Разбирам ги: парламентът е обект на световното наследство и национално съкровище. Вдигнете поглед към гредите на Уестминстър хол – средновековната част на двореца – и сякаш ще видите топката за тенис, която Хенри VIII уж е подхвърлил там; пийнете чаша шампанско на терасата с изглед към Темза между гласуванията; отдъхнете на зелените пейки, където Чърчил е държал военновременните си речи; застанете на мястото, където Чарлз I е осъден на смърт – навсякъде история, традиция и величие.

Представете си да сте депутат, с всичките дълги часове и ругатни, и да загубите тези привилегии. А после помислете за избирателите, на които постоянно се казва, че „няма пари“ за разпадащите се училища и болници, докато сметките и данъците им растат, а парламентът ще глътне милиарди.

Постоянните отлагания са симптом на по-широки проблеми в британската държава, където особено след финансовата криза от 2008 г. правителствата отлагат решения, докато не стане криза. За това лейбъристко правителство музиката спря: забавянето вече е невъзможно, а сметката е огромна.

20 милиарда паунда; системите на NHS, социалните помощи и грижата за възрастни отчаяно се нуждаят от реформи, същото важи и за каналите и водните пътища; безкрайните забавяния и отменени участъци по високоскоростната железница HS2 са истинска шега; съдилищата са пред точката на пречупване. Не е чудно, че депутатите се дърпат да подпишат още един чек, за да ремонтират собствения си „дом“. Един народен представител, с когото говорих неотдавна, каза, че разходите са незащитими, че парламентът вече не си заслужава усилието и че сградата трябва да бъде съборена и заменена с модерен, климатизиран блок.

Това би било тъжно. Вярно е, че готическите му кули са донякъде мнима старина. По-голямата част от сегашната сграда на парламента датира от 1834 г., след като пожар изпепелява средновековния дворец година по-рано. Но тя все пак е едно от чудесата на света и биещото сърце на британската демокрация.

Великият архитект Чарлз Бари печели конкурса за проектиране на новия дворец и включва още един бъдещ майстор – 23-годишния Огастъс Пъджин, който изпълнява по-голяма част от работата заедно със сина на Бари, Едуард. Вътре има 1180 стаи, 126 стълбища и две мили коридори. Конструкцията е от хиляди блокове пясъчник, придаващи медоносния оттенък, но уязвими към лондонското замърсяване, особено преди Законите за чист въздух да сложат край на задушаващите смогове „pea-soupers“.

Преди два месеца инженери пробиха сондаж, по-дълбок от тунела под Ла Манша, за да видят какво има под обекта и се натъкнаха на старото стенно укрепление на Темза, което минава днес под големия път A3212 пред парламента. „Новите“ сгради стоят върху бетонна основа, излята на ръка от викторианците.

Вътре почти нищо не се е променило. С единствен маршрут навътре и навън от мазетата, полагането и ремонтът на тръби, кабели и оптика, необходими за модерна демокрация, е сложно. За да пестят време и труд, работниците просто са добавяли нови инсталации върху старите. Така днес има около 14 мили тръбопроводи и приблизително 250 мили кабели, голяма част от които не функционират. Сградата е пропита с азбест; отоплението е на парна инсталация, което обяснява защо офисите винаги са ледени.

Има и канализацията: отпадъчната система е създадена малко преди легендарният инженер Джоузеф Базалджет да построи мащабната лондонска подземна канализация и за съжаление лежи метър-два по-ниско. Викторианците измислят решение, при което отпадъците се изтласкват нагоре към основния колектор с газова помпа. Днес помпата е електрическа, но отпадъците все още буквално се изстрелват в „червата“ на Лондон. Някъде тук има метафора.

Или, може би, вдъхновение. Ако ремонтът на парламента остане във файловата папка „твърде трудно“, това ще бъде унищожително свидетелство за неспособността на Великобритания да решава проблеми. Подобно на викторианците, днешните депутати трябва да проявят кураж, упоритост и изобретателност – и да стегнат мястото, преди да е станало наистина късно.

Още по темата

Може ли изобщо някой във Великобритания да управлява държавата?

Поскъпването на транспорта на стоки до Великобритания заплашва с нов ценови шок

Великобритания все още живее на милостта на пазара на облигации

Великобритания се обновява със 725 млрд. паунда