Фатализмът за съдбата на Великобритания е преувеличен

Кризите идват и си отиват. Цялата следвоенна история на Британия може да се разглежда като поредица от периодични трусове.

4 August 2025 | 18:55

Автор: Матю Брукър
Редактор: Емил Соколов

Снимка: Bloomberg.com

Великобритания е в тежко фискално положение, изправена е пред непосредствена заплаха от сериозни обществени безредици, мнозина богати жители напускат страната, а правителството е без посока и разединено, неспособно да се справи. Такова е усещането, което се прокрадва в голяма част от репортажите и коментарите за състоянието на нацията. Но тази постоянна атмосфера на криза никак не влияе добре на обществената психика. На страната ѝ е необходима по-добра история.

Действително ли положението е толкова трагично, колкото злокобният хор в социалните мрежи и вестниците ни внушава? Според мен картината е изкривена. Да, Обединеното кралство има сериозни фискални предизвикателства, но не е единствено – положението на Франция например може да се нарече дори по-лошо. Протестиращите пред хотелите за търсещи убежище бяха малобройни и включваха обичайните крайно десни и леви активисти – това трудно може да се приеме като доказателство, че социалната тъкан на Британия се разпада. Новините за „изтичане на богатство“ стъпват на съмнителни изследвания, поръчани от заинтересовани страни. А правителството, въпреки грешките, все още разполага с огромно мнозинство в парламента.

Дали е обективно вярно, че Великобритания „се разпада“, може би е по-маловажно от ефектите на подобен разказ. Наративите не са просто неутрално огледало на реалността – те ѝ помагат да се формира. „Ставаш това, върху което насочваш вниманието си“, казва древногръцкият философ Епиктет (човек, който със сигурност не би си направил акаунт в X, ако живееше днес). Ако всекидневно четеш, че страната се плъзга към дистопична бездна, може да го повярваш и да действаш съответно. Хората стават по-тревожни за бъдещето и по-неохотни да харчат. Нищо от това не помага на британските шансове за икономическо възстановяване.

Малко историческа перспектива не би навредила. Великобритания е била в далеч по-лоши ситуации. Спомням си, че като дете седях в тъмна всекидневна, осветена само от свещи, заради спиранията на тока по време на стачката на миньорите през 1974 г. Две години по-късно лейбъристкото правителство потърси спешен заем от МВФ, за да стабилизира лирата и да предотврати колапс – унижение за страна, която някога беше водещата световна финансова сила.

Кризите идват и си отиват. Цялата следвоенна история на Британия може да се разглежда като поредица от периодични трусове – от Суец през девалвацията през 1967 г., спасителния заем от МВФ до „Черната сряда“ през 1992 г., а по-късно глобалната финансова криза и, съвсем наскоро, Covid. Нацията винаги ги преживява – или криво-ляво, или с рязък завой (какъвто направиха консерваторите на Маргарет Тачър), или принудена от обстоятелствата към нов икономически курс, който подготвя почвата за възстановяване (както стана, когато Великобритания беше принудена да излезе от Европейския механизъм на валутни курсове през 1992 г.).

И това ще отмине. Но атмосферата на пораженчество и непрестанен негативизъм не помага за преодоляването на трудностите. Лейбъристкото правителство на Киър Стармър носи своя дял от вината за създаването на този синдром. То само се постави в ъгъла с прекалено рестриктивни фискални правила и обещание да не вдига нито един от трите основни данъка. После бюджетната аритметика се срути, когато кабинетът не успя да прокара планираните съкращения в социалните помощи. Това подейства потискащо на общественото настроение, подсили усещането, че най-лошото тепърва предстои – под формата на по-високи данъци, орязани разходи или някаква непредвидена катастрофа – и засили чувствителността на медиите към всичко, свързано с фискалното състояние на страната.

МВФ публикува миналия месец доклад, който като цяло беше положителен за фискалните планове на Великобритания, заявявайки, че те постигат добър баланс между подкрепа за икономическия растеж и опазване на финансова устойчивост. Почти всички репортажи обаче се фиксираха върху едно изречение в 91-страничния документ, предлагащо Обединеното кралство да обмисли замяна на пенсионния „троен механизъм“ и въвеждане на съучастие в разходите за по-заможните пациенти в Националната здравна служба – някога „след средносрочния период“, тоест след повече от пет години. По природа новините често се фокусират върху отрицателното, но не беше задължително да е така. В по-малко напрегнат климат далечни фискални предложения може би нямаше да се сметнат за толкова сензационни.

Когато гледаш света през негативен филтър, решението е да смениш фокуса. Има варианти! В момента Великобритания се наслаждава на реюниън турнето на Oasis – събитие, което връща спомени за ерата на „Cool Britannia“ през 90-те, когато групата бе на върха, а икономическият растеж – силен. Носталгията обаче е двуостър меч – може и да подсили усещането колко по-добри са били „добрите стари времена“.

Има и спорт. Миналата седмица в Централен Лондон излезе далеч по-голяма тълпа от тази пред хотелите за бежанци, за да посрещне женския футболен отбор на Англия след победата му във финала на Евро 2025 в Швейцария. Имаше и други летни спортни успехи – отборът по ръгби British and Irish Lions спечели първа серия от 12 години насам в Австралия, а английските състезатели по крикет водят зрелищна серия тестове с Индия. Но триумфът на Lionesses има особена сила.

Отборът неведнъж бе на прага на отпадане. На четвъртфинала англичанките се върнаха от 0:2 срещу Швеция и спечелиха след дузпи, макар да пропуснаха три от първите си четири удара. На полуфинала изравниха срещу Италия в последната минута след повече от час изоставане и взеха мача в продълженията. На финала срещу технически по-добрия тим на Испания отново наваксаха и победиха след дузпи. Понякога изглеждаше невероятно, но шампионските отбори имат дух на устойчивост, който не допуска поражение.

В това има урок за екипа на Стармър – и за всички нас. Нещата могат да се объркат, и то сериозно – отново и отново – но въпреки това да завършат добре. Порочният цикъл на обреченост, който депресира Британия, не е нито постоянен, нито неизбежен. Нужно е само куражът да пренапишем сценария.