България е редом до северноевропейските страни по добра финансова дисциплина. През последните около пет години кредитите, които са възложени за събиране от финансови институции, или кредитите, които са продадени за събиране, възлизат на около 1 млрд. евро. От тях продадените са 250 млн. евро, а останалите са само възложени, т.е. те са собственост на кредитната компания. За сравнение, Гърция има голям проект „Херкулес“, с който изчиства резервите на търговските банки от лоши кредити и на три фази продава над 50 млрд. евро. Последната фаза приключи в края на септември тази година. Това съобщи Лилия Димитрова, председател на УС на Асоциацията за управление на вземанията, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria, с водещ Антонио Костадинов.

Другите големи държави със значителен лош дълг са Италия и Испания. „Испания е страната с най-много лоши вземания, там финансовата култура явно е на много ниско ниво“, отбеляза Димитрова. На ниво държави членки на Федерацията на европейските асоциации за управление на вземанията сумата на възложените или продадени лоши кредити през 2024 г. е достигнала 840 млрд. евро.

„България е изключително добре позиционирана, имаме малко лоши дългове, а фирмите, които се занимават с тях, са едни и същи през последните над десет години и са много професионални.“

Димитрова съобщи, че предстои тези дружествата да бъдат прелицензирани във връзка с новия Закон за регулиране на колекторския бизнес. Тя отбеляза също, че дейността по събиране и изкупуване на вземания у нас е регулирана и съществува от над 20 години. И отново даде пример с Гърция, където първите лицензирани компании за изкупуване на вземания се появяват едва през 2017 г.

Без промени в кредитирането в първите две години след еврото

В средносрочен план – следващите една до две години, не се очакват промени в кредитирането, въпреки че минималните задължителни резерви на банките ще намалеят на 1% от сегашните 12%, каза Димитрова.

„Банките са много стабилни и ликвидни в момента и нямат причини, въпреки нарастващите лихвени проценти в еврозоната, да увеличават лихвите в страната.“

Като друга основна тенденция при кредитирането у нас тя открои  исторически ниските проценти на лоши кредити в търговските банки. Те нараснаха с 0,1 процентни пункта – от 3,2% на 3,3% спрямо предишното шестмесечие, но изискването на ЕЦБ е за максимум 5%, напомни Димитрова. „Като финансов пазар сме много стабилни и няма причини за промяна на политиката за кредитиране“, счита тя.

Констатацията ѝ се подкрепя и от проучвания на Асоциацията за управление на вземанията, според които лекото повишение на необслужваните заеми се дължи на задлъжняване на едни и същи групи хора, а не на нови задлъжнели лица.

„Абсолютният брой на задлъжнелите лица е същият, с тази разлика, че те имат да изплащат няколко паралелни кредита.“

Поколението Z попълва редиците на свръхзадлъжнелите

Т. нар. поколение Z са новите свръхзадлъжнели лица, тъй като се влияе силно от социалните мрежи и това, което им се предлага там, отбеляза Димитрова и допълни, че представителите на това поколение правят покупки, които са наясно, че не могат да си позволят, но пристъпват към тях, тъй като продуктите са модерни и им се иска да ги притежават.

„Наблюдаваме неблагоприятна, но стабилна тенденция родителите да изплащат задъленията на децата си“, каза Димитрова и призова родителите да учат децата си да бъдат по-отговорни при покупките си.

Тя посъветва хората да внимават вноските по кредитите им да не надвишават 30% от разполагаемите им доходи, за да са спокойни. Добре би било да имат и „рисков буфер“ или бели пари за черни дни, за да могат да преживеят няколко месеца, ако по някаква причина престанат да получават основния си доход от заплата или нещо друго.

Каква част от покупките на жилища се извършват с помощта на ипотечен кредит? За какво трябва да внимават потребителите, които вземат бърз кредит за покупка на Черен петък? Трябва ли темата за финансовата грамотност да влезе в образованието? Какво се промени в сферата на финансите през последните десет години?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Проблемите на кредитните вземания: Трудната комуникация и ниската финансова култура

Корекциите на ДДС при несъбираеми вземания стават възможни и в България

Какви са последните тенденции в управлението на вземания?