Няма нищо драматично във факта, че България ще влезе в еврозоната с правителство в оставка. На първо време това ще означава, че страната ни най-вероятно няма да получи по-добър кредитен рейтинг. Но макроикономическата ѝ позиция е добра, а брутният вътрешен продукт (БВП) нараства.Това коментира Боян Иванчев, финасист и преподавател в УНСС, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

По данни на БНБ към 10 декември дългът на България се равнява на 25% от БВП. Брутният вътрешен продукт се увеличава в резултат на вътрешното търсене, ускореното потребление и кредитната експанзия при потребителските и ипотечните кредити, отбеляза гостът. Промишленото производство и износът обаче постоянно спадат и това се превърна в тренд през 2025 г., добави той.

Освен това чисто психологически немалка част от бизнеса ще възприеме консервативен подход, поне през първото тримесечие, което ще се отрази на пазара на труда и на инвестициите и ще доведе до намаляване на брутния вътрешен продукт (БВП) още през първите три месеца на следващата година, очаква Иванчев.

По-бавно усвояване на евросредства и съкращаване на служители

Според него удължаването на бюджата за 2025 г. е котва за безопасност в бурната политико-икономическа ситуация, тъй като това означава, че разходите през 2026 г. не могат да превишават тези от съответния месец на 2025 г. Емитирането на дълг пък трябва да покрива само падежиращият дълг през конкретния период. Но това положение вероятно ще попречи на усвояването на средствата по оперативни програми на ЕС, добави събеседникът.

„България и българският бизнес имат продължаваща нужда от оперативните програми и от Плана за възстановяване и устойчивост, по който преди десет дни получихме одобрение за нов транш от 1,43 млрд. евро. Процесите по усвояването им ще се забавят.“

В същото време по-консервативно настроеният бизнес вероятно ще намалява броя на работниците си, ще ги заменя със служители от трети страни, тъй като са по-евтини, и няма да обявява нови инвестиционни програми, поради което няма да наема и нови работници, очаква Иванчев.

Консерватизмът в бизнеса ще се превърне в консерватизъм на потребителите и тогава търсенето в България ще се свие, а това може да доведе до значително намаление на БВП, добави той.

„Бъдещето в България е Индустрия 4.0. – автоматизация и оптимизиране на работния състав, който дългосрочно няма да може да се поеме само от сектора на услугите, където човешкият фактор все още е водещ.“

Не се очаква кредитна експанзия след 1 януари

Намаляването на процента на минималните задължителни резерви за банките у нас от 12% на 1% след влизането в еврозоната ще бъде оползотворено от банките чрез един от лихвените механизми на ЕЦБ - депозитно улеснение, счита гостът. Чрез БНБ те могат да паркират излишния си ресурс в ЕЦБ при лихва от 2% и при такава възможност би било много рисково да раздават още кредити на ипотечния пазар при номинална лихва от 2,75% и ГПР от 3,25%, допълни той. Поради това неговите очаквания са, че няма да видим кредитна експанзия след присъединяването на страната ни към еврозоната.

При потребителите на имотния пазар Иванчев очерта две тенденции – едните задържат покупка или продажба за периода след приемането на еврото, а други бързат да ги осъществят сега. Според него активността на имотния пазар няма да намалее рязко, тъй като лагът на този пазар е много голям.

„Степента на увеличение на необслужваните ипотечни кредити ще зависи от това доколко дълбоки са съкращенията на пазара на труда. Но те няма да са проблем за банковата система, тъй като частните банки в България са добре капитализирани и в най-лошия случай може да преструктурират и удължат кредитите.“

Иванчев не предвижда висока инфлация в страната поради очакванията за отслабване на икономическата активност и намаляване на потреблението. Освен това в другите страни, които са се присъединили към еврозоната, не се е наблюдавало рязко и продължаващо ускоряване на инфлацията, изтъкна той.

Какви ще бъдат тенденциите при корпоративното кредитиране през 2026 г.? Ще успее ли България да се възползва максимално от предимствата на членството в еврозоната при създалата се политическа нестабилност?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Денис Шен: Опасенията срещу еврото ще изчезнат след приемането му в България

С какъв бюджет България ще влезе в еврозоната?

Световният поглед към България: Правителството на Желязков подаде оставка

Какъв трябва да е бюджетът на България? Попитахме експертите