България най-вероятно ще влезе в еврозоната с действащия бюджет за 2025 г. След оставката на правителството „Желязков“ в Народното събрание ще бъде трудно да се съберат нужните гласове за подкрепа на проектобюджета за 2026 г., който веднъж беше внесен, но после беше изтеглен и преработен под натиска на обществените протести и критиките от работодателски организации и бизнес съюзи. Това коментира бизнес журналистът Христо Николов в предаването „Бизнес старт“ с водещ Роселина Петкова.

Подалият оставка премиер Росен Желязков заяви вчера: „Ако парламентът не приеме до края на този месец Закона за държавния бюджет, Закона за бюджета на ДОО и Закона за бюджета на НЗОК, правителството ще внесе удължителен бюджет.“

Какво става, ако до Нова година не бъде приет нов бюджет? Процедурата за това е уредена в Закона за публичните финанси. Там е записано:

„В случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства.“

При това положение средствата за публичния сектор като цяло ще се запазят на нивото от 2025 г., освен ако правителството или парламентът не приемат специални решения за промени на определени разходи. Корекции в нормативната уредба може да се наложат и с оглед на предстоящата замяна на левовете с евро, обясни Николов.

Бюджетът за 2025 г. беше приет на 21 март тази година от Народното събрание и обнародван няколко дни по-късно. Бюджетът за 2022 г. беше приет на 25 февруари същата година. А бюджет 2023 беше приет в края на юли същата година преди лятната ваканция на депутатите и повечето разпоредби влязоха в сила със задна дата от 1 януари.

След първата вълна протести първоначалният вариант на проектобюджета беше оттеглен и в Народното събрание беше внесен нов, преработен вариант. Там отпаднаха някои от най-спорните предложения – увеличението на осигурителната вноска за фонд „Пенсии“ с два процентни пункта, увеличението на данък дивидент и въвеждането на Софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО).

Политически турбуленции и рискове за българската икономика

Честата смята на български правителства в последните години обикновено е свързана с коментари, че политическата нестабилност не е добър сигнал за чуждестранните инвеститори, за бизнес климата. Но компаниите донякъде свикнаха с тази ситуация. Нещо повече - данните на БНБ показват, че в последните 2-3 години има раздвижване при чуждестранните инвестиции, каза Христо Николов.

Най-големият дългосрочен риск за българската икономика е демографията, намаляващото население, което натоварва социалните системи в страната. Там нещата се развиват с много бавно темпо, въпреки че има доклади на Съвета за икономически анализи и други изследователски звена какво трябва да се направи. Миналата седмица социалното министерство реши да възстанови работата на Съвета по демографска политика, но няколко дни по-късно правителството подаде оставка, добави журналистът.

Какво означава за бизнеса оставката на кабинета „Желязков“?

Най-важна за бизнеса сега е темата за преминаване към еврото и гарантиране на стопанския оборот в страната. За банките това е огромно предизвикателство – много служители ще бъдат на работа около коледно-новогодишните празници, за да гарантират прехода на системите към еврото.

Очаква се между 22,00 ч на 31 декември и 0,00 ч на 1 януари системите на банките да бъдат спрени и за кратко клиентите няма да имат достъп до активите си и няма да могат да извършват картови плащания. Съветът е хората да си носят кеш в Новогодишната нощ, каза Христо Николов.

Той припомни препоръката на Георги Заманов, главния изп. директор на Алианц Банк България, който преди седмица каза на банковите мениджъри и служители – „Празнувайте Никулден, защото по Коледа и Нова година много от вас ще са на работа“.

Каква беше реакцията на Българската фондова борса?

На БФБ вчера цареше умерен оптимизъм - основният индекс SOFIX отбеляза ръст с 0,34%, широкият показател BGBX40 се повиши с почти същите проценти – 0,31%. Всички индекси затвориха на зелено, като най-добре се представи beamX, в който влизат по-младите и перспективни български компании, с ръст от 1,52%.

Трябва да отбележим, че повечето европейски борси затвориха вчера на зелено, включително и тези в региона – Румъния, Гърция и Сърбия, каза Христо Николов.

„От по-ликвидните акции най-добре се представиха книжата на Първа инвестиционна банка, които завършиха сесията с 5% ръст, на пътностроителната компания „Трейс Груп Холд“ с 6% ръст и на „Софарма имоти“ с близо 4% ръст.“

След като Росен Желязков съобщи новината за оставката на правителството минаха по-големи пакети с книжата на „Софарма“ и на Българска фондова борса.

Традиционно номер 1 по дневен оборот бяха акциите на „Шелли Груп“. Книжата й затвориха със спад от 0,72% до 55 евро. Дружеството обаче се търгува и на борсата във Франкфурт, където чуждестранните инвеститори сякаш не са притеснени от оставката на българското правителство, защото там акциите на „Шелли Груп“ поскъпнаха с близо 2 процента и половина, каза Николов.

Протестите през погледа на един бизнес журналист

Протестът в сряда беше с много хубава енергия, с млади и нетолкова млади, но осъзнати хора. С много деца, с много студенти, с представители на малцинствата, със светещи телефони срещу мрака, сподели журналистът.

„Както каза подалият оставка премиер Росен Желязков – това не беше социален или политически протест, а протест за поведение и отношение, срещу самонадеяност и арогантност. Дори той призна, че тази гражданска енергия трябва да бъде подкрепена и поощрена. Ръководителят на катедра „Икономика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Димитър Златинов го каза много добре в нашето студио тази седмица: хората на улицата искат справедливост, икономическа ефективност и яснота за данъците им.“

Големият въпрос сега е как тази позитивна енергия да се насочи към нещо градивно за бизнеса, икономиката и цялото общество. Защото както се казва в един разказ на Николай Хайтов: „Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш“, добави Николов.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Шансът на българския бизнес е в иновации за по-ниски разходи за труд и енергия

За първи път от години: Българските софтуерни компании с едноцифрен ръст

Д. Златинов: Младите искат справедливост, ефективност и яснота за данъците им