Шансът на българския бизнес е в иновации за по-ниски разходи за труд и енергия

В условията на затягане на фискалната дисциплина в еврозоната и повишена геополитическа несигурност, българската икономика е изправена пред предизвикателства, произтичащи от нейната структурна специфика. Kлючовият натиск върху местните компании идва от високата трудоемкост и енергоемкост, които драстично увеличават производствените разходи и налагат спешна нужда от трансформация. Това коментира Димитър Шумаров, заместник главен изпълнителен директор, главен финансов директор и член на УС на Пощенска банка, на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“. 

"Нашата икономика е силно трудоемка и силно енергоемка. И живата сила, и енергията в последните години, особено последните пет, претърпяха огромен ръст в ценови израз," коментира Шумаров.

Драстичен скок на разходите

През последните пет години средното възнаграждение в икономиката е нараснало с до 80%. Едновременно с това, цените на енергоносителите претърпяха безпрецедентен скок, особено по време на енергийната криза от 2022 г. Този двоен натиск от растящи разходи за труд и енергия поставя под сериозен въпрос конкурентоспособността на българските предприятия.

"Шансът на българските предприемачи, независимо от сектора, е да потърсят инвестиции в иновации, които да им да осигурят по-нисък разход на труд и енергия. Лихвите за финансиране на подобни проекти са ниски, т.е. няма допълнителна финансова тежест върху тази трансформация, която трябва да предприемат. И естествено автоматично за тях сработва и другият механизъм, който е на глобалните премествания, защото могат да заместят във веригата на доставки за големите европейски икономики неща, които са идвали досега от Азия или от САЩ."

Енергийната сигурност като геополитически императив

Енергията е ключов фактор, определящ технологичното развитие на света, а енергийната зависимост на Европа има дълбоки исторически корени, водещи началото си от петролната криза през 70-те години на XX век, напомни Шумаров. Тогава Европа преминава към масово използване на природен газ, което създава последвалата зависимост от Русия.

След кризата с цената на газа през 2022 г. и последвалата инфлация, необходимостта от алтернативни енергийни източници става безспорна.

"Ако искаме да се откъснем от тая зависимост, с регулации и без регулации трябва да търсим други източници на енергия", коментира Шумаров. "Не вярвам по никакъв начин ЕС да отстъпи от зелената енергия."

В този контекст, Зелената сделка и политиките на Европейския съюз, макар и понякога посрещани с критика, не се очаква да бъдат прекратени. Напротив, тенденцията за възстановяване на ядрената енергетика – както във Франция, така и в Япония – показва търсене на дългосрочни и устойчиви алтернативи.

Фискална политика на България

България ще трябва да затегне отново фискалната си политика, а сегашната ситуация изисква фискалната политика да не бъде доминираща над монетарната.

"Призивът и от ЕЦБ последните седмици са точно в тази посока, че не бива заради фискалните цели да се подтискат продуктивните разходи, които са свързани в бюджетите на страните. Координацията на бюджетните програми за всяка една страна се гледава в Европейската комисия и в ЕЦБ през същата призма, защото да, определено трябва да се затегне фискалната политика, такъв е моментът. И същевременно, обаче, трябва да се преориентират бюджетните разходи - от задоволяването на краткотрайни или належащи съображения и компромиси към нещо, което да генерира в перспектива, да даде стимул на економиката и да има продуктивни разходи."

Последният бюджет служеше да покрива разходите, макар те да отиваха до 46% от БВП на България, коментира Шумаров.

Вижте целия коментар във видеото.

Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите тук.