Данните от 17-ото годишно проучване БАСКОМ Барометър показват една сравнително добра картина, особено на фона на тревожната глобална икономическа обстановка – растежът на софтуерния сектор продължава, като за 2024 г. той е 11%. Въпреки това прогнозата за 2025 г. е по-консервативна и за път от много години насам очакваме едноцифрен ръст от 9,1% за целия сектор. Това каза Георги Брашнаров, член на Консултативния съвет на БАСКОМ, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

Брашнаров посочи, че за първи път през 2024 г. секторът е надминал 10 млрд. лева оборот, като близо 90% от продукцията е за външни пазари, което представлява 30% от износа на услуги на България. Въпреки по-умерените прогнози за 2025 г. обемът все пак се очаква да достигне почти 11 млрд. лева.

Забавянето се дължи на глобалната икономическа обстановка и нормализацията след изключително бурните години около пандемията от COVID-19, след като през 2021 и 2022 г. ръстовете са били над 25%, обясни гостът. През 2023 и 2024 г. започва процес на нормализация, който виждаме да продължава и през 2025 г.

„Важно е обаче да подчертаем, че и при този по-консервативен ръст говорим за почти 10% и за близо 1 млрд. лева допълнителен обем. Това са нива, които в много други индустрии изобщо не се достигат.“

Пазара на труда в сектора

Тъй като софтуерният сектор е силно пазарно и експортно ориентиран, той се влияе основно от глобалните пазара – когато има ръст, има повече наемане, а когато пазарът е по-консервативен, интересът към нови назначения намалява.

„Въпреки това секторът остава сред най-добрите работодатели в страната – както по заплати, така и по лоялност. Очаква се през тази година софтуерният сектор да внесе около 2,7 млрд. лева под формата на данъци и осигуровки, над три пъти повече от средното за страната.“

Събеседникът коментира, че заетите в сектора вече са над 60 хиляди души, като през 2024 г. са създадени още 1090 нови работни места. От БАСКОМ очакват 5 хиляди нови позиции през следващите три години при по-умерен темп.

„Динамиката е такава, че през годините на бурно развитие имаше около един кандидат за четири обяви по данни на нашите партньори от Dev.bg. В момента имаме по двама кандидата за обява.“

Навлизането на AI влияе и върху подбора на кадри. Ако за стартъпите, той значително понижава цената на входа за нови предприемачи, за по-големите компании се наблюдава трансформация на търсените роли. Брашнаров заяви, че обявите за рутинни позиции са намалели с около 50%, докато търсенето на специалисти в области като AI, киберсигурност, машинно обучение и анализ на данни расте два пъти.

Още по темата

Ръстът на IT индустрията у нас ще е между 10-15% през 2025 г.

Не е стигнат таванът на заплатите в IT сектора

IT секторът в България е все по-приветлив за млади и чуждестранни кадри

Не се наблюдава тенденция на съкращаване на служители в IT сектора у нас

AI интеграция

„Изкуственият интелект е на картата. Все още не сме видели влиянието му  нито в нашия бизнес, нито в пазара на труда, но това също ще го коментираме, защото там също има доста интересни тенденции“, заяви Брашнаров. Според него очакванията са преход от масова дигитализация към по-дълбока трансформация с помощта на AI, което е ключова за промишления сектор в България, който изпитва сериозно изоставане.

Въпреки това предприемачите често не знаят как конкретно да приложат AI в своя бизнес, използвайки го за автоматизиране на съществуващи процеси, без те да бъдат преосмислени.

„Не случайно има проучвания на Харвард и MIT, които показват, че над 90% от първоначалните опити за интеграция на AI в индустрията в САЩ са неуспешни.“

Гостът посочи и мярка в бюджета – данъчно облекчение за научноизследователска и развойна дейност, която може да помогне на целия останал индустриален сектор да започне по-сериозна модернизация и дигитална трансформация.

Позицията на БАСКОМ за Бюджет 2026

Събседникът заяви, че проблемът при оригиналния и след това при преработения проектобюджет за 2026 г. не е в конкретните проценти или числа, а това, че за поредна година бюджетът не предлага реални структурни реформи, особено в социалната сфера и пенсионната система.

„В здравеопазването, така и в социалните грижи продължаваме да пълним една пробита каца с още и още вода и се чудим защо тя не стига. Нашият апел към това и към всяко следващо правителство… би била да се съгласим, че е дошъл момента за сериозни структурни реформи.“

Още по темата

Д. Златинов: Младите искат справедливост, ефективност и яснота за данъците им

С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите

Реформи на европейско ниво

Брашнаров изтъкна, че Европа трябва да стане по-самостоятелна и да започне да подкрепя собствения си икономически и технологичен капацитет, и вече се предприемат мерки – дерегулация на част от Акта за киберсигурност, изкуствен интелект и GDPR, за облекчаване на правилата за малките и средните предприятия и за дигитален суверенитет. По негови думи проектът бъде представен в през първото тримесечие на 2026 г.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.

Още по темата

Цифрова икономика в България? Да, но първо отворете инфраструктурата!

Сблъсък между САЩ и Китай ще удари индустрията и IT, но ще създаде възможности