Последните масови протести в София са не просто социално недоволство, а класически „данъчен бунт“ срещу клептократите. Това, за което той и други икономисти говорят поне от фалита на КТБ насам – наличие на клептократично мнозинство, което се опитва да „дои“ данъкоплатците – най-сетне е било разбрано от широката общественост и затова хората са излезли на улицата. Това каза доц. д-р Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, в предаването „Клуб Investor“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

Данъчен бунт, бюджет и дългът на младите

Махнати са планираните два допълнителни пункта върху осигуровките и данъкът върху дивидента, а от капиталовата програма са орязани около 750 млн. евро – сума, която, съвсем не е малка. Максималният осигурителен доход се повишава до около 2300 евро по приета вече схема, но е избрана по-ниската от първоначално обсъжданите ставки.

Най-спорен остава механизмът за автоматично повишаване на заплатите в държавния сектор и на минималната работна заплата. Това може да се реши технически с допълнителна разпоредба в закона за бюджета, обясни събеседникът, но на практика изисква промени в множество закони и общо политическо споразумение – подобно на това от 1991 г., когато всички партии в парламента подписват общ план за действие.

Станчев не вижда защо трябва да има автоматично повишаване на заплатите „където и да било“, при положение че има добри и лоши години и различна конюнктура. Според събеседника механизмът е въведен след сложни политически договорки, за да ограничи свободата на отделните депутати да харчат, но е конструиран по не най-добрия начин. Промяната му набързо крие риск, защото минималната работна заплата служи като ориентир за стотици други плащания в страната.

На този фон всички автоматични, полуавтоматични и планирани увеличения на плащанията в сектор „държавно управление“ са приблизително два пъти над инфлацията, три пъти над ръста на брутния вътрешен продукт и пет пъти над ръста на производителността. Това, обясни гостът, е опит да се създаде „благосъстояние от въздух“, което неизбежно ще подхрани инфлацията.

Следващият голям проблем е държавният дълг. Към юли тази година тежестта на само държавния дълг върху децата и младежите под 19 години е около 1400 евро на човек, по сметките на Станчев.

Ръстът на дълга, заложен за следващата година, е около 5000 евро в секунда. Ако правителството излезе в неплатен отпуск за едно денонощие, то би генерирало десетки милиони евро по-малко нов дълг.

Основният упрек на Европейската комисия към бюджета, отбеляза събеседникът, е, че с новия дълг не се увеличава производителността на труда – нещо, за което той и още десетки икономисти в България предупреждават поне от две години.

Какви промени могат да се направят в бюджета?

Според Станчев, ако се работи сериозно, за няколко седмици може да се изготви по-разумен, макар и несъвършен бюджет, но това изисква първо да се подредят макроикономическите прогнози за следващите три години.

В краткосрочен план Станчев вижда няколко лесни стъпки. Първата е премахване на така нареченото „бартеризиране“ на фискалната свобода на министрите – практиката да се поддържат около 30% незаети щатни бройки в министерствата и средствата за тях да се разпределят по усмотрение. Това би означавало замразяване на растежа на заплатите в държавния сектор догодина, но е ясен резерв, обясни събеседникът.

Втора стъпка е реформа при привилегированите професии – миньори, полицаи и други, които се пенсионират рано и след това не плащат осигуровки, въпреки че често продължават да работят. За тези доходи трябва да се плащат данъци, настоява гостът, като по този начин могат да се покрият 5–7% от планирания дефицит.

За бизнеса той препоръчва разширяване на легитимните начини за данъчна оптимизация. В момента такива възможности са малко и най-важният инструмент са ваучерите за храна. Квотата им за следващата година е ограничена, а като дял от БВП възможността за оптимизация спада от около 1% при въвеждането им до приблизително 0,6% сега.

Въпреки това ваучерите остават полезни, защото не могат да се харчат в чужбина и бързо се връщат в приходите от ДДС, обясни събеседникът. Затова увеличаването на квотата би било логична мярка, с която работодатели и профсъюзи вероятно биха се съгласили.

Върховенство на правото, войната и геополитическите рискове

Отвъд чисто фискалните теми Станчев подчертава, че след еврозоната основната задача пред страната е възстановяване и подобряване на върховенството на правото. Според събеседника зад т.нар. клептократична група стои „преторианска гвардия“ – полиция, служби и други, които получават добри възнаграждения, докато върховенството на правото остава неясно.

Делата срещу България в европейските съдилища по линия на защита на личния живот и личните данни са многократно повече, отколкото срещу държави като Естония и Литва, а започналите процедури за санкции могат да струват около 1% от БВП.

На този фон Станчев припомня, че българската данъчна уредба от края на 90-те до 2012 г. е сред най-добрите в Европа и дори в страните от ОИСР по отношение на прозрачност и леснота на плащане на данъците. От ноември 2020 г. насам обаче тази дисциплина се разрушава и фискалните правила, които сами сме си въвели, се нарушават.

В по-широк план той сравнява България с други държави по индекса на обществен прогрес. Според събеседника страната се представя по-добре от Русия, Беларус и Украйна, но въпреки това провежда „по-безумна“ бюджетна политика от държава във война като Украйна, където няма контрол върху цените и банките и няма извънредни данъци върху отделни сектори. В същото време в българския парламент има партии, които на практика работят в полза на Кремъл, отбеляза събеседникът.

САЩ, Русия, Китай и Европа

По отношение на самата война той смята, че Русия „губи мотор“ – икономически и военно. Това, коментира гостът, обяснява засилените контакти на Владимир Путин с Китай и Индия. От европейска гледна точка ключов приоритет е допълнителна либерализация на глобалната търговия в отговор на митата, които администрацията във Вашингтон се опитва да въведе.

Необходимо е сътрудничество между основните центрове на икономическо развитие и износ – Китай, Европейския съюз и други – за запазване и усъвършенстване на правилата на Световната търговска организация, обясни събеседникът.

Според него един от начините, по които в момента се финансира войната на Русия срещу Украйна, е своеобразно „бартеризиране“ на помощта от Китай – китайски работници отиват да работят във военната промишленост и обслужващи сектори в Русия, вместо това да се прави с официални военни контингенти.

Като допълнителна структурна реформа Станчев предлага една пета от данъка върху доходите и печалбата, а на следващ етап и една десета от ДДС, да остават в общините, където се генерират тези приходи. Това би дало сериозен ресурс за местни политики и би повишило авторитета и отговорността на местната власт, обясни събеседникът.

В заключение той отбелязва, че проблемите на Германия също са свързани със застаряването на населението и натиска върху пенсионната система, но нерегистрираните правителствени задължения там са дори по-високи от тези в България.

Що се отнася до въпроса за нови избори у нас, всичко зависи от това дали ще бъде преодоляна клептократичната структура на партиите и мнозинството в парламента. Ако това не се случи, обясни събеседникът, България вероятно ще отиде на поредни предсрочни избори.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „Клуб Investor“ може да гледате тук.

Още по темата

Минималните осигурителни прагове в бюджета са „червени линии“ за АИКБ

П. Ганев: Протестите не са само срещу конкретни бюджетни мерки, а и за почтеност

Министерски съвет оттегля бюджета за 2026 г.

Бюджет 2026 стопира плановете за по-добро заплащане