Българските университети правят крачки към европейските модели на обучение, но практическата подготовка и връзката с бизнеса остават сред основните предизвикателства пред системата. Все повече компании влизат в учебния процес, подкрепят кариерни форуми и инвестират в изграждането на модерна среда, а дуалните програми се превръщат във важен инструмент за подготовка на кадри. Интеграцията на AI в образованието също ускорява промяната, като носи ползи, но и рискове, които изискват контрол и адаптация. Това коментира Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Качество на образованието и международни алианси

Според Стойков може да се каже, че образованието в България е качествено, но трябва да се отбележи и проблемът с присъствието на българските университети в международни класации. По думите му в страната има ученици, които са на световно ниво и именно тези постижения са показател за развитието на образователната система.

Той посочи, че в България 13 висши училища вече следват добрите модели на европейските университети и участват в алианси, които ги доближават до европейската инфраструктура - стъпка, която според него ще позволи в бъдеще по-широко признаване и евентуално издаване на европейски единни дипломи

"Имаме много инвестиции, свързани с материалната база... да ги направим и в висшите училища, за да може студентите да работят не само в аудитории, а и в специфична обстановка, близка до пазара на труда.“

Връзката между университетите и бизнеса

По въпроса за разминаването между излезлите специалисти и потребностите на работодателите Стойков каза, че процесът „върви в добра посока, но има още много работа“. Той отчете, че в последните години бизнесът инвестира в учебни зали и посещения в заведенията на експерти, по време на лекции и кариерни седмици в университетите.

"Бизнесът разбра, че той трябва да е част от университета. Често в кариерни събития, които се организират от университетите, участват над 100 компании, които търсят кадри и предлагат стажантски позиции." посочи гостът.

Още по темата

България е сред водещите страни в Европа по интеграция на AI в учебния процес

STEM реформата в училищата: Децата се дивят на роботи, но не могат да ги ползват

„Умения, а не нови джаджи“ трябва да е водещият принцип в образованието

Стажове и дуални програми

Стойков приветства развитието на дуалните форми в висшето образование и ги определи като „много добро ниво“, защото дават на студентите възможност за менторство и работа в реална среда. Той обясни, че дуалните програми сближават теорията и практиката и дават на студентите документ за изкаран стаж, който е полезен при започване на работа. В същото време той призова бизнеса да участва още по-активно и да отделя време за обучението на млади хора.

„Младите искат да им бъде подадена ръка, да бъдат научени - както теоретично, така и практически.“

Роля на студентските съвети

За Стойков студентските съвети са „изключително ключови“, защото създават млади лидери и организират събития като кариерни форуми, в които студентите срещат работодатели. Той акцентира, че тези съвети действат и на държавно ниво, участват в комисии и защитават интересите на студентите по закон. Апелът му е те да бъдат по-активни и на европейско ниво - в рамките на алиансите да обменят добри практики и опит.

„Студентският съвет е един мост между ръководствата, между студентите и между бизнеса.“ , подчерта Стойков.

AI в образованието

По темата за AI Стойков коментира, че изкуственият интелект ще бъде водеща част от нашия живот и не трябва да се разглежда само като заплаха. Според него AI може да спести от много важен ресурс - времето и да подпомогне обучението, ако учебните програми и преподавателите го внедрят правилно в учебния процес. Той предупреди и за рисковете от неправилна прекомерна употреба на AI :

„Има спешна нужда от внедряването на софтуери, които да проверяват за използване на AI. Студентите трябва да се обучат да използват AI инструментите за анализ, не за копиране и поставяне на готов текст“. Стойков очерта и възможността младите хора да помогнат на преподавателите си да се адаптират: „поколението Z е родено с тези технологии и може дори да научи преподавателите как да използват по-добре ChatGPT.“

Какво следва

Стойков насочи внимание и към средата, в която студентите живеят и учат, като определи модернизацията на Студентски град като съществена част от бъдещата реформа. Според него обновяването на общежитията, създаването на повече пространства за учене, работа и срещи с представители на бизнеса е необходима стъпка към превръщането на района в истински университетски кампус.

„Трябва нашите млади хора да живеят в среда, която ги мотивира - с добра инфраструктура, с достъп до компании, с възможности за практика“, каза Стойков.

Той подчерта, че бъдещето на висшето образование е в изграждането на кампуси, които комбинират учебна, практическа и социална среда, където студентите да бъдат подготвени за работа още по време на следването си. По думите му това е посока, в която вече се работи, но е необходима по-цялостна инвестиция, за да бъде постигнат модел, сходен с водещите европейски университети.

Още по темата

УЗФ с водещи позиции в Рейтинговата система на университетите за 2025 г.

Имат ли смисъл университетите в ерата на ChatGPT?

В Стопанския факултет на СУ искат повече чужди студенти и мечтаят за нов кампус

Вижте целия разговор във видеото. 

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.