До 2021 г. България поддържаше сравнително стабилна макрорамка, но след началото на войната в Украйна и сериозните енергийни шокове бюджетът беше разхлабен съществено. Само за последните пет години разходната част се удвои и не за последен път ще се налага да се търси увеличаване на данъците. Това коментира Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

„Не виждам как може да не се стигне до увеличаване на данъците при необходимостта от инвестиции в инфраструктура, социални разходи, отбрана, гарантиране на икономическата сигурност и технологичния суверенитет на страната“, отбеляза той.

Според него в условията на външни и вътрешни кризи, борба за конкурентоспособност и за дългосрочен просперитет е нужна съответна конкуренция в структурата на данъците.

„България има голямо предимство с ниските данъчни ставки на корпоративния и подоходния данък, но без промяна в структурата на данъчното облагане с този и следващите бюджети няма как да решим проблемите пред страната, свързани с неравенството, социалното недоволство, приоритизирането на политики.“

И в бюджет 2026 г., както в бюджетите през последните десетилетия, липсват ясни политики, извеждане на приоритети за годината, ясно дефиниране на проблеми в областта на сигурността, здравеопазването, образованието, социалната сфера, които ще решава страната ни, посочи Стефанов. Отмяната на удвояването на данък дивидент и на увеличаването на социалните осигуровки с 2%, както и на някои ограничителни регулаторни мерки като използване на лицензиран софтуер облекчава бизнеса, но не променя философията на бюджета, допълни той.

„Съществува сериозен проблем с процеса на бюджетиране. Прекомерната политизация и използване на хватки, за да се надвие политическият противник не може да е положително за бюджета.“

За България е най-добре да поддържа ниско дългово бреме

Стефанов смята, че дори бюджетният дефицит да остане в рамките на 3%, страната ни пак ще тегли дълг и добави, че това не е добре. „След кризата през 90-те години на миналия век България би трябвало да знае най-добре от всички страни в Европа, че най-прекият път към загуба на суверенитета е дългът“, отбеляза той.

Такова беше положението в Гърция по време на дълговата ѝ криза, когато страната беше принудена под сериозен европейски натиск да продаде по-голямата част от ценните си активи, за да посрещне разходите по огромните си дългови задължения, припомни гостът.

„Най-добрият вариант за малка страна с отворена икономика като България е да държи дълговото бреме ниско, тъй като има моменти, когато тези средства са необходими. Страната ни успя да преодолее сама световната финансова криза през 2008 г., Covid пандемията, войната в Украйна, енергийната криза, тъй като през останалото време спазваше изключително строга фискална дисциплина.“

Стефанов отбеляза, че сега България се отказва от тази стабилност и се оголва при подобни кризи в бъдеще. Според него това чакат всички противници на ЕС и в частност на страната ни. „Основната причина Русия да води войната в Украйна е очакването, че тя ще накара Европа да отдели средства за Киев и за отбраната си, което ще я въвлече в дългова спирала и ще наложи намаляване на социалните плащания. Това ще разгневи европейците и може да доведе до разпадане на ЕС", коментира гостът.

Той изтъкна, че българските политици избягват тези сериозни дебати и търсят краткосрочна политическа изгода, която няма да донесе дългосрочен резултат.

Няма шанс за дългосрочни реформи

Раздробеният парламент, липсата на ясна политическа отговорност за действията на правителството и на ясна политическа подкрепа за него правят невъзможно постигането на дългосрочни реформи, счита Стефанов.

За момента единственият смислен механизъм за постигане на реформи е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), но се видя, че България не може да го изпълни на сто процента, изтъкна гостът.

„Все пак страната ни успя да го отпуши в определени размери, което означава, че някои реформи се движат“, отбеляза той.

Според него реформите в България се осъществяват изключително под натиска на улицата и на международните партньори, а българската политическа система остава неспособна да дефинира и постига цели.

Още по темата

Социалните осигуровки застрашават бюджета на Франция

Високият акциз на цигарите е от полза за здравето, семейния бюджет и икономиката

Минималните осигурителни прагове в бюджета са „червени линии“ за АИКБ

Александър Нуцов: Неадекватен бюджет би подпокал фундамента на икономиката

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.