UpDate

Събота и неделя от 19:30 часа
Автор и водещ: Елена Кирилова

„Умения, а не нови джаджи“ трябва да е водещият принцип в образованието

Албена Спасова, съосновател на ЕдТех, в „UpDate“, 11.10.2025 г.

11 October 2025 | 20:00

Автор: Емил Соколов

Само преди десетилетие сме спорили дали въобще има място за технологиите в класната стая, а пандемията е дала категоричния отговор, че „да, имат място“. Днес въпросът вече не е „дали“, а „как“: как изкуственият интелект да се използва едновременно от ученици, учители, родители и администратори на процеса. Инструментите с AI могат да играят много роли - „и лаборатория, и ментор, и библиотека“, - помагайки на всички участници да учат по-ефективно и да вършат работата си по-смислено. Това каза Албена Спасова, съосновател на ЕдТех, в предаването „UpDate“ Bloomberg TV Bulgaria с водещ Елена Кирилова.

Ролята на изкуствения интелект в образованието

Гостът сподели, че Министерството на образованието и науката е възложило на експертна група разработването на насоки за използване на AI в училище, а тя е имала възможност да ръководи екипа. Насоките вече са факт, но повече от година по-късно самата технология е еволюирала толкова бързо, че документът трябва да се актуализира. Образованието не може да остане статично - ако не внедрява иновации и не променя практики, резултатите неизбежно ще изостават.

Спасова настоява, че AI има смисъл само ако върви „ръка за ръка“ с човека. Алгоритмите могат да автоматизират проверка на домашни, да помагат в оценяването и диференцирането, да симулират лабораторни задачи и да разширяват достъпа до знание. Но „пламъчето в очите“ го запалва учителят, подчерта тя - човешката роля е незаменима. Затова технологията не трябва да се противопоставя на човешкото, а да го допълва, за да се постигне ангажиращо, смислено учене.

Родителите и уменията

AI може да бъде техен ежедневен помощник на родителите. Те могат да използват инструментите, за да обсъждат с децата дигиталната безопасност чрез реалистични сценарии и „репетиции“ на поведение онлайн; да решават задачи по математика на различни нива според напредъка; да питат кои теми са важни за конкретната възраст и да надграждат познанията си, за да са „на една ръка разстояние“ от света на децата.

На въпроса дали специален закон за AI е необходимата предпоставка за дигитализация в училище, Спасова не вижда нормативната рамка като бариера или панацея. Според събеседника ключовото не е „още един закон“, а компетентността: учителите, учениците и родителите трябва да изграждат умения за работа с инструментите. „Можем да интегрираме хиляда джаджи, но ако хората не знаят как да ги ползват и каква е ползата им, ще стигнем в задънена улица“, обясни гостът.

Според събеседника „умения, не джаджи“ трябва да е водещият принцип. Професионалното развитие на учителите дава ефект, когато е практически ориентирано: как да формулират задачи за AI („писане на prompts“), как да валидират отговори, как да диференцират инструкции за различни нива в класа, как да изискват аргументация и доказателства, а не само „краен резултат“.

Персонализирано учене и единна идентичност на ученика

Спасова посочи примери от чужбина и у нас. В Сингапур подходът към всеки ученик се адаптира според начина, по който учи най-добре - чрез игра, чрез практика сред природата, чрез проекти. В реално време училището знае къде е ученикът по всяка тема, какви са силните му страни и къде има нужда от подкрепа, за да се предложат навременни ресурси и активности.

У нас, допълни тя, съществува ценна основа: „единната идентичност на ученика“ (Single Student Identity). От влизането в първи клас до завършването профилът на ученика може да бъде проследим, независимо от смяната на училища, което създава гръбнак за надграждане - към персонализирани траектории на учене, към по-добра обратна връзка и целенасочени интервенции. България е била сред новаторите в тази посока и това трябва да се надгражда, а не просто да се отбелязва като постигнато.

„В центъра на тази трансформация остава учителят. Ролята му не намалява - става по-висока по стойност“, отбеляза Спасова. Учителят е този, който „запалва пламъчето“, а AI освобождава време от административна рутина. Когато телефоните са канал за творчество и целенасочено учене, не пречат, а стават инструмент, а не разсейване.

„Нашите деца не се учат да ползват технологии — те учат чрез тях“, отбеляза събеседникът. Това означава, че системата трябва да приеме естествения им медиен език и ритъм на взаимодействие, вместо да го отрича. Промяната не е само в устройствата, а в задачите, оценяването и културата на класа: повече проекти, повече междупредметни връзки, повече реални проблеми за решаване и повече пространство за грешка, експеримент и итерация.

„Тех иноватори“, реални проблеми и киберсигурността като грамотност

Спасова представи и конкретна инициатива - „тех иноватори“ - тридневен маратон в „Музейко“, подкрепен от Столична община по „Програма Европа“. Според събеседника събитието дава активна роля на децата и ги среща с реални проблеми на града в три направления: иновации и дигитализация, зелени технологии, социално предприемачество. Участниците преминават през мисии и предизвикателства, предлагат идеи и накрая ги презентират в различни формати. Най-интересните решения ще се доразвиват като реални проекти с участието на компании членове на организацията.

Темата за киберсигурността, подчерта Спасова, е „изключително важна“. Преди десетилетия тя се е възприемала като нишова ИТ тема; днес, когато „няма човек, който да не ползва технологии“, няма и човек, който да не е уязвим. Системата е толкова сигурна, колкото е най-слабото ѝ звено - а това обикновено е човекът. Ето защо киберсигурността не бива да стои само в специализирани курсове, а да бъде част от гражданското образование: да учи на критично мислене, разпознаване на достоверност, защита на идентичност и лични данни, базова хигиена на пароли и устройства, етика на общуване онлайн.

В този контекст ролята на родителите отново е съществена. Те трябва да разговарят с децата за рисковете и за добрите практики онлайн, да поставят ясни семейни правила за безопасност и да се интересуват от дигиталните навици на учениците, както се интересуват от оценките им. „Да познаваме съвремието, в което живеем“ — така синтезира тя задачата пред възрастните.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „UpDate“ може да гледате тук.