Българското образование е в дълбока криза от години. Това личи по резултатите на външните оценявания и зрелостните изпити, по международните изследвания, но и по кризата на пазара на труда. Лошото образование струва скъпо – милиарди левове като данъкоплатци, хиляди левове на всяко семейство, което компенсира дефицитите със скъпи частни уроци, и стотици милиарди в пропуснато икономическо развитие. Това заяви Ирина Манушева, литературен преводач и застъпник за качествено образование, в предаването „В развитие“ с водещ Георги Месробович.

„Нуждаем се от преосмисляне на философията на образованието, защото то е „безнадеждно остаряло“. Апелираме за смислена, фундаментална реформа и за обединяване около принципното преразглеждане на образователната система, а не за поправки „на парче“, които да спънат истинската реформа.“

Манушева е автор на писмо, което посочва кризата в система, и призовава управляващите да не да не приемат спорните промени в Закона за предучилищното и училищното образование. То е подписано от 50 души и за по-малко от седмица събира подкрепата на близо 2700 души.

Тя коментира, че успешна реформа трябва да стъпи върху сериозни анализи и задълбочен обществен и експертен дебат и изготвяне на ясна рамка и критерии, по които да измерваме напредъка. Според нея предложените идеи са „случайни“ – нов предмет „добродетели и религия“, повече санкции за учениците, странни механизми за оценка на учителите, които могат да се използват за отстраняване на „неудобни“ учители.

„Това, което ни се предлага в момента, не е направено изобщо по добрите принципи за осъществяване на една образователна реформа. Някои от тези промени ще доведат до много отрицателни последици. Други просто ще забавят фатално същинската реформа. Затова призоваваме да не се приема този законопроект.“

В същото време образованието у нас продължава да стъпва върху механичното заучаване, а не критично и творческо мислене и способност за учене през целия живот. Това води до изкривявания като тези, че България е на последните места по академични показатели и водеща в класациите по податливост на фалшиви новини.

„Не може да възпитаваме критично мислене в атмосфера на авторитарност, където учителят е единствен източник на истина. Учителят е там, за да покаже някакви знания, да води по пътя към знанието, в най-добрия случай заедно учител и ученик да се учат и откриват. Няма никакъв начин един ученик да развие критично мислене и способност да различава кога някой му казва истината или го манипулира, ако от най-ранна възраст е свикнал просто да се предоверява на авторитетите.“

„Българската система не дава шанс на всяко дете да развива своите умения и таланти“, заяви гостенката. Друг голям проблем е системата за кандидатстване след 7. клас, която е превърнала националното външно оценяване в инструмент за разделяне, вместо за анализ на системата, отбеляза тя.

„Децата са принудени да избират профил твърде рано – на 13-14 години. Всичко това води до много сериозни последици след това за тяхното образование, демотивация и погубване на талантите на много деца. Една от вредните поправки в сегашния си вид е да се предлага този натиск да се пренесе още по-надолу – към 4. клас, специално за математическите гимназии. Всяко дете трябва да има право на качествено образование в училището, където учи, и на възможност да развива интересите си.“

Резултатът е, че в сегашния си вид образованието лишава възможността младите хора да бъдат полезни на себе си, на обществото и да се развиват пълноценно, заключи Ирина Манушева.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да намерите тук.

Още по темата

Ефектът от изучаване на изкуство е подценяван в българските училища

Университетите у нас са пред системна криза заради модела на финансиране

Кризата с липса на лидери в българското образование се задълбочава

Образованието може да е най-добрата защита в днешната глобална война