Университетите в България са заплашени да стават все по-неконкурентоспособни на вътрешния и международния пазар, тъй като моделът на тяхното финансиране не отразява реалните разходи на институциите. Това ще доведе до продължаващо увеличение на таксите за обучение, което ще отблъсне студентите, коментира проф. Миглена Темелкова, председател на Съвета на ректорите в България, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова. 

"Следващите години очакваме отново повишение на таксите до размери, които първо биха били невъзможни за бюджета на българското семейство, второ те стават абсолютно ценово неконкурентоспособни и на международния образователен пазар. Спешно се нуждаем от промяна на модела на финансиране на българското висшо ообразование, защото в сегашната си форма моделът ще провокира все повече дефицити в бъдеще време."

Въпреки временните облекчения за студентите – намаление с 40% на таксите за първокурсници и ограничение до 20% увеличение за останалите – проблемът остава системен. В момента държавните университети получават субсидии по формула, която включва редица количествени и качествени показатели: брой студенти, академични постижения, научна продукция, реализация на кадри и др. Въпреки това, разходите, свързани с възнаграждения, капиталови нужди, научна дейност и поддръжка на база, далеч надхвърлят отпуснатото финансиране.

Разходите растат, но субсидията не се актуализира с нужната скорост. Това автоматично налага вдигане на таксите за платено обучение, обясни Темелкова.

Тази тенденция застрашава и привличането на чуждестранни студенти, които освен свеж източник на приходи са и допълнителен ресурс за трудовия пазар, каза Темелкова.

"Таксите на Аграрния университет в Пловдив са много по-високи от таксите на университет, който обучава в областта на аграрните науки в Италия. Ако до сега привличахме чуждестранни студенти - и то наистина рекорден брои чуждестрани студенти в академиите по изкуства - то вече губим пазари."

Специалностите в изкуствата изискват индивидуализирано обучение на малки групи, скъпо оборудване и специализирана техника – всичко това води до значително по-висока себестойност на образованието. Именно затова и таксите там остават много високи, надминавайки обучението по медицина, обясни Темелкова.

Друг ключов проблем според проф. Темелкова е изоставането на възнагражденията на преподавателите спрямо останалите обществени сектори, включително училищното образование. Обещаните увеличения не са адекватно интегрирани в модела на финансиране, което подкопава конкурентоспособността на академичната професия.

Същото важи и за капиталовите разходи – инфлацията и поскъпването на строителните материали са изтрили икономическата основа, върху която е бил изграден настоящият модел преди години.

Съветът на ректорите вече е разработил основа за нов модел, който да отчита специфичните нужди на всяко държавно висше училище; разликите между направленията; и реалните пазарни условия.

Ако финансирането не бъде актуализирано и преструктурирано, университетите рискуват да загубят своята роля като двигател на икономиката и иновациите. Младите ще продължат да търсят образование и реализация в чужбина, а България ще остане без най-ценния си ресурс – човешкия капитал.

Кое кара младежите да избират България за своето образование, какви са тенденциите сред българските студенти, каква е реализацията на студентите на пазара на труда може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.

Още по темата

Кризата с липса на лидери в българското образование се задълбочава

Българският бизнес е все по-отворен за младите физици и астрономи

Образованието може да е най-добрата защита в днешната глобална война