Въпреки че икономическият натиск сам по себе си може да не промени позицията на руския президент, който е готов да плати "всякаква цена", той прави воденето на войната "максимално трудно" за Русия. Ситуацията около твърденията, че Владимир Путин иска край на войната, е като повтарящ се "нов епизод на руския сериал "Путин иска край на войната". "Проблемът е, че ние сме чували това и преди. За разлика от господин Тръмп, никой друг не вижда подобно желание от руска страна." Това каза Ивайло Иванов, Съюз на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Според Иванов, това е третият път, в който се чува подобна офанзива за активизиране на преговорите. Първият път беше през май месец, вторият път след срещата в Аляска.

"Руската страна, както и преди срещата, сигнализира, че няма никакви намерения да поставя каквито и да било идеи и отстъпки от своите максималистични искания." 

Русия е готова да "изготвим мирен план, който обаче отразява единствено и само нашите желани интереси." Изявленията за работни групи и преговори на по-високо ниво са "руска стратегия за печелене на време и продължаване на войните действия," като целта е ликвидация на Украйна като суверенна държава.

Иванов не вижда гаранция, че икономическият натиск ще промени руската позиция, но може да направи воденето на войната "максимално трудно". Според него Русия би седнала сериозно на масата за преговори, ако "настъплението бъде спряно и ако Русия загуби някакви територии от това, което в момента е завзето и окупирано."

Липсва яснота за позицията на Русия относно предложенията на САЩ за прекратяване на войната в Украйна и на какво точно се е съгласила руската страна, като единствената информация, излязла директно от Русия, е, че не е постигнат пробив в преговорите. Русия не се е съгласила по темата за териториалните отстъпки, които Украйна трябва да направи, каза още гостът. 

Максималистични искания

 Руската страна сигнализира, че няма намерение да прави каквито и да е отстъпки от своите максималистични искания и е готова да изготви мирен план, който "отразява единствено и само нашите желани интереси". Ако условията ѝ не бъдат изпълнени, Русия ще продължи да води военни действия.

Русия настоява за легалното признаване на окупираните територии от международната общност, за да си гарантира, че те няма да бъдат ревизирани.

Първоначално Русия определи американския план като "добра основа за продължаване на преговорите", но впоследствие заяви, че съдържа "абсолютно неприемливи за нея неща" след промени, направени в разговори с Украйна.

Санкциите

Според Ивайло Иванов, наложените санкции върху руската икономика и войната в Украйна са дали значителни резултати и това се доказва от очевидните данни. 

Русия е продала злато за първи път, за да финансира очакван бюджетен дефицит от около 70 милиарда долара (2,6% от БВП). Освен това се наблюдават проблеми в ключови сектори. Руското правителство обсъжда как да помогне на руските железници, които се нуждаят от около 50 милиарда за спасяване.

Въпреки че икономическият натиск сам по себе си може да не промени позицията на руския президент, който е готов да плати "всякаква цена", той прави воденето на войната "максимално трудно" за Русия.

Необходимо е по-стриктно изпълнение на вече наложените санкции, особено по отношение на "сенчестия флот", превозващ нелегално руски нефт.

Натискът върху Китай и Индия да спрат да купуват руски петрол също ще направи задачата на Русия да издържи дълго време "все по-трудна", намалявайки възможността ѝ да пласира ресурси.

Руският президент не се вълнува от тези икономически последици, тъй като е обсебен от идеята да ликвидира Украйна.

Иванов подчертава, че макар санкциите да оказват влияние върху икономиката, те може да не променят позицията на руския президент без значителни военни загуби за Русия.

Вътрешни разногласия в ЕС

Вижда се разнобой в общата позиция на западните държави, включително между американската и европейската страна.

Има разногласие по отношение на предоставянето на руските активи на Украйна, въпреки че е взето решение за предоставяне на 90 милиарда евро.

В рамките на Европейския съюз съществува разнобой относно политиката спрямо Русия, като Унгария е изявена като държава, която не просто има различна позиция, но действа като "проводник" на руски, китайски, а дори и деструктивни американски интереси, но надеждата е, че при следващите избори страната ще избере проевропейски лидер, както сочат социологическите проучвания на нагласите на избирателите.

Унгария често блокира и политики на ЕС, свързани с Китай, както и тези, които третират ЕС като противник.

Процедурите за вземане на решения в ЕС, изискващи единодушие (например за стартиране на преговорни процеси), са проблематични, тъй като Унгария спира стартирането на преговорния процес. Предлагат се решения за промяна на тези процедурни правила, като например вземане на решения с квалифицирано мнозинство вместо единодушие.

Някои европейски страни са изпреварили възможността САЩ да наложат позиция по отношение на признаването на окупираните територии и са заявили, че при никакви условия няма да признаят легално окупираните от Русия територии на Украйна.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.

Още по темата

Белгия е против идеята ЕС да подкрепи Украйна със замразени руски активи

Все още сме далеч от съгласие по мирния план

Администрацията на САЩ усилва натиска за мирния план