А. Николов: Не е изключено България да приеме еврото със служебно правителство
Адриан Николов, Институт за пазарна икономика, във „В развитие“, 28.11.2025 г.
Обновен: 30 November 2025 | 23:23
Автор: Божидарка Чобалигова
Не е изключено България да се окаже в „изключително негативния“ сценарий, при който приемането на еврото да се случи под знака на служебно правителство. Такова мнение изрази Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Той обаче изтъкна, че в т. нар. домова книга на хората, които биха могли да заемат поста служебен премиер, в момента има близки до сегашното управляващо мнозинство. Затова според него не може да се очаква, че появата на служебен премиер ще промени радикално политическия курс или начина на конструиране на държавата.
Евентуално падане на правителството би било жест към народното неприемане на състоянието на бюджета, отколкото фундаментална смяна на начина на вземане на решения и правене на политики, счита Николов.
Държавните институции и бизнесът ще бъдат поставени в сложно положение, ако страната ни продължава да използва бюджет, разписан изцяло в лева, след приемането на еврото от 1 януари догодина, каза гостът.
Той припомни, че в годините на Covid пандемията имаше няколко поредни случая, в които държавният бюджет се бавеше поради неразбирателство в управляващото мнозинство или липсата на такова мнозинство и управление чрез служебни правителства. Но тази година се налага страната ни да приеме бюджет в евро, тъй като единната европейска валута ще се използва във всички взаимоотношения, свързани с размяна на пари, от 1 януари 2026 г.
„Напълно игнорираме всички други фундаментални за икономиката и начина на работа на пазара на труда показатели, вписани в бюджета – минималната заплата, линията на бедност, с която са обвързани голяма част от социалните плащания“, отбеляза Николов. Затова неприемането на бюджет 2026 г. ще създаде по-голям хаос, отколкото в предишни години, счита той.
Все пак парламентът ще работи още почти три седмици до Коледа и според госта не е невъзможно да бъде гласувана някаква версия на бюджета.
„Управляващото мнозинство разполага с достатъчно гласове в парламента, за да прокара какъвто бюджет реши. Въпросът е ако бюджетът се окаже твърде неприемлив, дали ще срещне съответния уличен отпор и ще бъде принудено да се откаже от управлението си. Видяхме, че натискът е по-сериозен от очакванията на управляващите.“
Фундаменталната рамка на бюджета е сбъркана. Постоянният натиск за увеличаване на фискалните разходи застрашава работата на данъчния и на осигурителния модел в страната и това е причината през последните няколко седмици да се обсъжда вдигане на осигуровките, отбеляза гостът и допълни, че това увеличение беше заложено още в средносрочната рамка от тази пролет.
„Заговори се за вдигане на осигуровката за здраве и на ДДС. И всички тези увеличения са отражение на изключителното разширяване на фискалните разходи.“
Според Николов основните усилия трябва да бъдат насочени към свиване на разходите според начина на дефиниране на фискалните взаимоотношения преди Covid. „Ако успеем да намалим фискалните разходи под 40% от БВП, за предпочитане е под 37-38%, тогава няма да сме изправени пред този натиск за повишаване на данъците, увеличаване на дефицита и повишаване на дълговото бреме в средносрочен план“, категоричен е Николов.
Той акцентира върху увеличаването на разходи за персонал в системата на МВР и на бюджета на НЗОК, като отбеляза, че тези системи остават нереформирани. Докато в тях са заложени увеличения на разходите всяка година, държавата ще трябва да се справя с плавен растеж на разходите, с постоянен натиск за увеличаване на дефицита и поемане на нов дълг, както се случи в Румъния, отбеляза гостът.
Какви са вариантите за работа по бюджет 2026 г. оттук-нататък? Ще има ли обсъждания в Тристранния съвет и ще се включат ли по-активно работодателите в тях?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.