Дигиталният капитал е ключовият фактор за разбирането на процесите в изкуствения интелект и на съвременната технологична надпревара, това е понятие, което в академичните среди се обсъжда повече от 15 години. Това коментира Боян Дафов, изследовател и преподавател, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.

Наред с финансовия и производствения капитал вече се налага трета категория - дигиталният капитал, който включва ресурсите, нужни за създаването на AI модели. „Данните са най-важният елемент. Звучи странно за много хора, но те са капитал, защото самонарастват. Присвояването на данните позволява създаването на още по-големи модели,“ каза Дафов.

AI като инструмент или крайна цел

Според него на изкуствения интелект често се приписва прекомерна значимост, което води до „есхатологично мислене“. Дафов подчерта, че има два основни пътя за развитие на AI - „инхаус“ модели, които изискват огромни ресурси, или прикачване към вече изградена екосистема.

Той смята, че за повечето компании изкуственият интелект трябва да остане инструмент за подобряване на работата, а не финална цел сам по себе си. Дафов допълни, че не вярва в достигането на „сингулярност“, при която AI да замени хората интелектуално.

Той отбеляза, че сегашните AI системи представляват сложни статистически модели, които са изключително ефективни при анализ на вече налична информация. Според Дафов дезинформацията вече е пряко следствие от логиката на дигиталния капитал, а споровете за ефективност и социална справедливост на алгоритмите ще продължат да се засилват.

AI инвестициите

Гостът подчерта, че поведението на Европа в областта на AI има дълбоки структурни основания. По думите му агресивните инвестиции, необходими за изграждане на собствени модели, са трудни за постигане в рамките на механизма на ЕС, който функционира чрез „негативни консенсуси“.

За разлика от САЩ, където политическата система позволява по-лесно налагане на визия, европейските институции трудно могат да насочат ресурси в огромен мащаб. Дафов посочи и влиянието на „етатизма“ и „старите пари“, които правят по-рисковите инвестиции по-трудни за ЕС.

Дафов подчерта, че представата за голяма изостаналост на Китай спрямо Запада вече не отговаря на реалността, защото развитието на изкуствения интелект не е въпрос само на „гениална хрумка“, а на борба за чудовищни ресурси. Именно в такава ресурсна надпревара недемократичните режими изглеждат по-ефективни, когато имат ясно поставена цел, тъй като могат да насочват ресурси значително по-бързо. Въпреки това гостът смята, че разликата ще се прояви при следващата голяма вълна иновации.

Данните и променящият се пазар на труда

Дафов посочи, че въпросът за данните е сложен, защото потребителят в дигиталната среда разчита на логика, която не винаги работи при изкуствения интелект. Той отбеляза, че принципно е „учебникарският отговор“ да четем всички общи условия, които ни излизат, но това реално е почти невъзможно. Затова според него темата опира до по-широки структурни въпроси и до колективни консенсуси за това как платформите трябва да се отнасят към хората.

По думите му първите ефекти от AI вече се виждат на пазара на труда, най-ярко в IT сектора. „Разтваря се ножицата между най-добрите и тези, които тепърва започват. Един предприемач ми каза: ‘Преди ми трябваха петима младши специалисти, сега ми трябват двама,’“ каза Дафов. Според него висококвалифицираните специалисти ще усетят най-малко негативи, като в някои случаи дори могат да се възползват от промените.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Google, спящият гигант в световната AI надпревара, вече е "напълно буден"

AI в застраховането: По-добро качество на услугите, оценка на риска и ефективност

AI движи глобалните активи под управление, които вече са $147 трилиона

Агентският AI може да подобри всичко или да доведе до катастрофа