Живеем в ерата на информацията, където обемът от данни, които обработваме за една седмица, е сравним с този от целия живот на човек през Средновековието. Този информационен бум налага спешна необходимост от адаптация на образователната система, но системата не е добре адаптирана и изостава в много отношения. Това коментира д-р. инж. Недислав Веселинов, управител и главен конструктор на Софийски планетариум, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

Основният проблем е липсата на ясна, дългосрочна стратегия, често съпътствана от неефективно усвояване на средства. Типичен пример за този проблем са новите STEM кабинети в училищата, каза Веселинов.

"Много училища направиха STEM кабинети, но болшинството от тях, може би 95%, са неефективни. Купуват се роботи - караме децата като бушмени да гледат някакви нови роботи ли? Трябва да се научим как да правим роботи, а не как да ги гледаме или как да ги експлоатираме."

Според Веселинов, парите се наливат в системата на образованието без обмисляне, а кабинетите често се правят "просто за да се покаже нещо" и изглеждат красиво, но не са ефективни в същинското обучение.

Криза с кадри и липса на продукти

Един от най-сериозните системни проблеми в българското образование е, че то "практически не възпитава кадри, които да работят с ръцете си". Професионалните гимназии вече не обучават нужните специалисти, което води до парадоксални ситуации, коментира Веселинов.

"В момента, например, оператор на цифрова фреза струва цената на златото, просто защото ги няма."

Без хора с работни професии, държавата не може да създава високотехнологични продукти – нещо, което става все по-наложително в глобалната битка за пазари.

Въпреки че средата за предприемачество в България често е "дълъг и трънлив път" поради абдикирането на държавата от функцията ѝ да инвестира в иновативни продукти, има добри примери.

От една страна, липсата на силна конкуренция дава шанс на добрите идеи да се развиват, но от друга, младият предприемач трябва да е едновременно "счетоводител" и "мениджър на проекти", което спира процеса, смята Веселинов.

Насърчаването на предприемачеството у нас се поддържа най-вече от частни организации, а не от държавата, въпреки че държавата е главният бенефициент от данъците на успешните технологични предприятия. 

Бизнесът обаче проявява силен интерес към сътрудничество с образованието. Това сътрудничество е ключово, тъй като то осигурява на студентите нужните знания и им дава възможност да приложат наученото в реалния бизнес.

Как трябва да изглежда реформата?

За да стане българското образование ефективно, е необходима дългосрочна стратегия с хоризонт поне 20 години. Ключовият момент е експертизата - трябва да се създаде експертен съвет от хора, които действително правят иновации в България и създават нови продукти, смята Веселинов.

"Когато го правят хора, които никога не са правили някаква иновация, те няма как да заложат иновация в системата на образованието."

Ролята на изкуствения интелект

Въпреки изоставането на системата, новите технологии като изкуствения интелект (AI) дават огромни възможности, но не може да има прекалено големи очаквания, смята Веселинов.

"Той не е изкуствен разум, той не може да взема решения за нас. Ние продължаваме да бъдем главният разум и интелект."

В науката AI се използва за решаване на тривиални задачи, които преди са отнемали значително време. Това разширява възможностите на учените и увеличава обема на обработваната информация. 

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да ползвате тук.

Още по темата

България е сред първите страни с официално призната професия „Киберсигурност“

„Умения, а не нови джаджи“ трябва да е водещият принцип в образованието

Липсват кадри, образованието е приоритет, 2,2 млн. са работещите хора