След оставката на кабинета „Желязков“ въпросът за приемането на бюджета за 2026 г. остава неясен. Това изправя публичните финанси пред месеци на работа с удължен бюджет и поставя под въпрос очакваните ползи от еврозоната. Липсата на редовно правителство заплашва да забави планираните инвестиции и реформи, да отслаби контролните органи и да охлади нагласите на бизнеса в период, в който България разчита на по-висок кредитен рейтинг и засилен инвеститорски интерес. Това коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Удължителен закон вместо нов бюджет

Представеният проектобюджет за 2026 г. няма реални шансове да бъде гласуван: „Няма кой да гласува Бюджет 2026, вариантът, който беше представен, най-вероятно ще бъде отхвърлен“, коментира Николов. Според него най-вероятният сценарий е преминаване към удължителен закон или дори временно функциониране без такъв документ, както се случи през 2025 г.

 Въпреки това държавните институции ще продължат да работят, тъй като основните разходни мерки са заложени в законодателството. Липсата на нова фискална рамка означава, че повечето мерки, заложени в бюджета, няма да бъдат реализирани.

„Това, което няма да се реализила е повишението на инвестиции, на капитал, на разходи и каквито и да било реформи, които са били заложени в бюджета за 2026 година.“

Първите две тримесечия на 2026 г. вероятно ще преминат с удължителен закон за бюджета, докато се състави нов кабинет след избори.

Още по темата

Кабинетът "Желязков" подаде оставка

Усилията на България за просперитет изискват промяна в структурата на данъците

Политическа несигурност и рискове около еврозоната

„Политическата криза никога не е добър знак“, отбеляза Николов. Той поясни, че страната все още не е преодоляла периода на политическа несигурност от 2022-2023 г. Несигурността може да отслаби ефекта от влизането в еврозоната и да забави ползите за бизнеса и потребителите. Николов подчерта, че страховете от рязко поскъпване са преувеличени:

„Ако погледнем опита на други държави, които са приели еврото, има много малки директни ценови ефекти от приемането на валутата. Ние влизаме в еврозоната с относително висока инфлация, при което да очакваме ефекти от самото начало е несериозно “.

По-големият риск е отслабването в доверието към контролните органи - НАП, КЗК и КЗП, в условия на политическо междуцарствие, което може да отвори поле за спекула.

Рискове за бюджета

„Рискът международните кредитни агенции да забавят своето решение за подобрение на кредитния рейтинг е напълно налице“, каза Николов.

Той обясни, че фискалните показатели и изпълнението на бюджета за 2025 г. са ключови за избягване на процедура по свръхдефицит. Политическата несигурност може да доведе и до по-слабо събиране на приходи, както и забавяне на мерки, заложени в бюджета за 2026 г., особено в първото тримесечие на 2026 г.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.

Още по темата

Денис Шен: Опасенията срещу еврото ще изчезнат след приемането му в България

Д. Златинов: Младите искат справедливост, ефективност и яснота за данъците им