България влиза в нов период на политическа нестабилност с бързо растящи публични разходи, задълбочаващи дефицити и нереформирани ключови системи, които изяждат ресурсите на икономиката, а бизнесът вече не е готов и не разполага с ресурса да компенсира тези системи. Макар еврозоната да е успех за България, тя не е гаранция за икономически просперитет. Реформите в ключови публични институции вече не са въпрос на натиск отвън – на ЕС или еврозоната – а на България. Това коментира Илия Кръстев, председател на БРАИТ, в предаването „В развитие“ с водещ Антонио Костадинов.

Влизане в еврозоната с удължен бюджет: политическа и икономическа рулетка

Кръстев заяви, че след оставката на правителството България навлиза в „рулетката на политическата нестабилност“. По думите му страната вероятно ще влезе в еврозоната с удължен бюджет – ситуация, която не носи никаква предвидимост.

Той определи избора между „лош бюджет и стар бюджет“ като „да избираш между чума и холера“. И двата представени проектобюджета за 2026 г. според него „не са особено добри“ в подобна политическа среда.

„Предложенията бяха свързани със значително увеличение на публичните разходи. Да, бяха премахнати повишението на социалните осигуровки, данък дивидент и СУПТО, но просто беше предложено да бъде замразено за една година без яснота за 2027 г.“

Освен това с падането на кабинета „Желязков“ България може да се окаже единствената държава, която влиза в еврозоната няма да има ползи от това предвид предсрочните избори, които следват без да се знае дали ще бъде сформирано правителство. А липсата на ефективни реформи и увеличените държавни могат да възпрат чуждестранни инвеститори.

„Кой би инвестирал в материални активи в България, когато не знае следващата година какви ще са му данъците, каква ще е регулаторната рамка, ще има ли сигурност по отношение на съдебната система, ще има ли политическа стабилност. Еврозоната не е достатъчна, чудесно е, че влизаме и е успех на всички политически партии и хора, участвали в процеса. Но еврозоната е въпрос на доверие, това е още подпис, че сме интегрирани изцяло в ЕС, но оттам нататък остава на нас как ще я използваме. Имаме много работа да свършим, за да привлечем инвеститори.“

България расте бързо, но на порочна цена

Гостът подчерта, че България е една от най-бързорастящите икономики в ЕС, но това се дължи основно на увеличени публични разходи и вътрешно потребление. „Политическата класа забрави, че когато става дума за бюджет, на първо място е бизнесът. В последните няколко години политиците се дъжат като глупаци щом стане дума за стратегия“, заяви той.

Според него вторият проект на бюджет е предвиждал намаляване на капиталовите разходи, за да се компенсират по-ниските приходи.

„На практика държавата намалява в сектори или инфраструктура, която може дългосрочно да връща в бюджета. Това по отношение на икономиката и средата в България е катастрофално – продължаваме да повишаваме публичните разходи без никакви реформи.“

Председателят на БРАИТ предупреди, че в проекта за бюджет 2026 г. преразпределението достига 45% – втора година над критичната граница от 40%, и допълни, че в тази ситауция друг изход няма – или увеличение на данъците, или теглене на дълг.

„И двата варианта не са добри. Ние теглим дълг да плащаме заплати. Няма система, която може да издържи на такъв тип липса на стратегия. В България няма нито една реформирана ключова система за държавата, никой не говори за реформи и всеки го е страх да ги прави. Предвид политическата нестабилност изглежда, че е по-важно всички партии да са в режим как обясняват да дават пари, а не как да подобряват средата.“

Събеседникът заяви, че е много по-важно какви реформи ще се правят в публичния сектор, а не кои данъци ще се вдигнат, защото макар България все още да има най-ниския дълг в ЕС, страната ни е с най-бързо растящ дълг в последните две години.

Какви мерки са нужни?

Кръстев очерта първите стъпки: разкачване на механизма за автоматично увеличение на заплатите, отвързване на минималната работна заплата от средната, премахване на незаетите щатове в администрацията, концесии и публично-частни партньорства
и излизане на държавата от неефективни дейности.

„Крайно време е политиците да се занимаят с това – не на кого дават пари, а по какъв начин се реформират системите, така че да има повече пари за всички, а икономиката да се развива по адекватен начин. За момента това не се случва и то не се случва в последната година, а от доста на брой години.“

Освен това обществото и бизнесът трбяа да бъдат много по-активни в тези процеси – да говорят по-често и конструктивно за назрелите проблеми и ясно да заявяват пред държавата, че ако тези реформи не бъдат направени от политиците, „ще се ударим в стена“.

Гостът добави, че политиците плащат политическата цена за глупостите си, а вече бизнесът с висока добавена стойност не е способен и няма желание да компенсира липсите в публичния сектор.

„Не може бизнесът самостоятелно да компенсира неефективността и липсите в образованието, здравеопазването. Не може да продължаваме бизнесът и работещите в него да създават балони и да компенсират цялата среда.“

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.  

Още по темата

Шансът на българския бизнес е в иновации за по-ниски разходи за труд и енергия

Настоящият модел на поддържане на дефицити и дългове е към своя край

С новия дълг не се увеличава производителността, а пада върху младите

Александър Нуцов: Неадекватен бюджет би подпокал фундамента на икономиката