Настоящите разходи в бюджета са раздути, като фокусът е само върху приходната част, а не върху оптимизацията на разходната. Покриването на раздути разходи със заеми, без да се основава на инвестиции и растеж, е "бърз кредит" за потребителски стоки с нулева възвръщаемост, водещ до дългосрочен риск и евентуално повишаване на корпоративния данък и ДДС.  Това каза Александър Нуцов, ръководител "Политики и стратегическо планиране" в BESCO, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Антонио Костадинов.

Бюджетът се превърна в повод много хора да разберат прякото влияние на политиката върху тях, както върху работещите, така и върху работодателите. Активното изразяване на позиция от млади хора е положителен знак за развитието на България, каза гостът. 

Бюджетът трябва да бъде структуриран около насърчаването на икономиката, привличането на инвестиции и развитието на иновациите. Автоматичното увеличаване на разходите води до по-висок държавен дълг, бреме за бъдещите поколения.

Сива икономика и бизнес средата

Повишаването на данъци (като данък дивидент) и осигуровки не е правилният механизъм за борба със сивия сектор (който представлява около една трета от икономиката според Европейската комисия).

Такива мерки карат съвестните предприемачи да обмислят напускане на страната в полза на по-сигурни места с по-ниски данъци (напр. Естония с 0% данък дивидент), което излага на риск българската икономика.

Предложения за подобряване

Да не се вдигат осигуровките и данък дивидент, да се търсят решения в разходната част на бюджета, включително дългосрочни реформи, които цялостно да подобрят бизнес средата. Това са начините да се подобри бизнес средата според събеседника.

По думите му краткосрочни мерки трябва да включват корекции на разходите в публичния сектор като например разходите за персонал в там  да паднат под 10%, а увеличенията на заплатите в публичния сектор да се адаптират до максимум 5%. Държавата да търси допълнителни буфери в текущите разходи и субсидиите.

Нагласи и дългосрочни икономически решения

Предприемачите (български и чуждестранни) ценят конкурентното данъчно-осигурително предимство на България и търсят стабилна и предвидима данъчно-осигурителна система, изтъкна Нуцов. 

Настоящите дебати за бюджета създават притеснения, че може да бъде подкопан фундаментът на икономиката.

Дългосрочни мерки за икономически растеж, според госта, могат да включват дългоочакваното въвеждане на мултифондовата система за пенсионните фондове и подобряване на Закона за публично-частните партньорства за привличане на допълнителен частен капитал в стратегически проекти.

Въвеждането на мултифондова система в пенсионните фондове ще ги направи по-активни участници в икономиката, за да осигурят по-голяма възвръщаемост и да насочат ресурс към светлия сектор и индустрии с висока добавена стойност и експортен потенциал.

Друга важна промяна ще бъде създаването на Суверенен фонд (в сътрудничество с Института за пазарна икономика) за подпомагане на преструктурирането и оптимизация на разходите, посочи Нуцов.

Могат да бъдат лансирани и съвместни програми между бизнеса и държавата за преквалификация на служители, което да реши проблема с недостига на кадри в частния сектор и да осигури преминаване на хора от държавния към частния сектор.

Съществува изкуствено създадено напрежение, при което частният сектор се конкурира с администрацията за квалифициран талант.

Наложително е и да се отчитат демографските показатели по региони, каза събеседникът. Трябва да се използва технологичното развитие за оптимизиране на определени позиции в публичния сектор, освобождавайки човешки ресурс за частния.

Растежът на заплатите в публичния сектор не трябва да бъде административен, а да е обвързан с реалния икономически растеж – чрез износ, привличане на български и чуждестранни инвестиции и капитал.

 Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.

Още по темата

Поколението Z и бизнесът на улицата: новата водеща обществена сила

Бюджет 2026 стопира плановете за по-добро заплащане

Еврозоната постави рамка и спря засега концентрацията на власт през бюджета