- Доналд Тръмп върна митата в размер на 25% за алуминия, стоманата и автомобилите, които наложи по време на първия си мандат, и на 2 април обяви допълнителни всеобхватни 20% „реципрочни“ митнически ставки, които седмица по-късно отложи с 90 дни
- Без търговско споразумение между Брюксел и Вашингтон, въведените от Тръмп мита обхващат 70% от износа за САЩ в размер на 532 милиарда евро
- Изтеглянето на САЩ от европейските външнополитически ангажименти и нарастващото сближаване с Москва провокираха преосмисляне на ролята на ЕС
„Европейският съюз беше създаден, за да прецака Съединените щати.“ С тези думи на 26 февруари президентът Доналд Тръмп заплаши с 25% мита върху вноса на стоки от ЕС. Изявлението се превърна в еманация на отношенията и реториката на американската администрация към най-големия търговски и най-важния геостратегически партньор на Вашингтон. От 20 януари насам Тръмп и неговата администрация обвиняват Европа, че се възползва в икономическо и военно отношение от САЩ, а вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че континентът е изоставил ценностите си по време на Мюнхенската конференция по сигурността.
Президентът върна митата в размер на 25% за алуминия, стоманата и автомобилите, които наложи по време на първия си мандат, и на 2 април обяви допълнителни всеобхватни 20% „реципрочни“ митнически ставки, които седмица по-късно отложи с 90 дни. Паралелно с това Тръмп започна мирни преговори за прекратяване на войната в Украйна. Само че без участието на ЕС или на самата Украйна.
Рязката промяна в тона отвъд Океана поставя Брюксел в деликатна ситуация между стагнираща икономика, възход на популизма, продължаваща подкрепа за Украйна, противопоставяне на Русия и баланса в отношенията с Китай в свят, в който отново силата е правото. Пред ЕС се отварят три стратегически посоки – всяка от която носи съществени последици за икономиката, политическата цялост и геополитическото позициониране на Съюза.
Мито за мито. Зъб за зъб.
Според европейски данни, търговията на стоки и услуги между ЕС и САЩ е около 1,6 трилиона евро за 2023 г. Ако Брюксел реагира на политиката на Белия дом със сходни ответни мерки, това ще разпали трансатлантическа търговска война, която ще удари по отворената европейска икономика. Ефектите на взаимното въвеждане на мита вече са видими. Автомобилостроенето, което представлява 15% от европейското промишлено производство, бележи 12% понижение на производството на годишна база, което предизвиква затваряне на предприятия и загуба на работни места.
Без търговско споразумение между Брюксел и Вашингтон, въведените от Тръмп мита обхващат 70% от износа за САЩ в размер на 532 милиарда евро. Аслак Берг от Центъра за европейски реформи прогнозира, че при 20% обща ставка износът към САЩ ще спадне с около 200 милиарда долара или 1% от общоевропейския БВП. „Предвид слабостта на европейската икономика, това със сигурност ще доведе до рецесия“, пише той.
Комбинацията от рецесия, свиване на индустриалното производство и загуба на работни места може да разпали общественото недоволство в Европа и да даде нов тласък на популистките и антисистемните партии, чийто възход застрашава не само единството и бъдещето на Съюза, но и неговите външнополитически интереси.
Мнозинството от тези партии имат отявлена антиукраинска позиция, настояват за прекратяване на военната помощ за Киев и споделят убежденията на американския президент за бързо постигане на мир, дори с цената на териториални отстъпки от страна на Украйна и пробойни в европейската сигурност при бъдеща руска агресия.
За Вашингтон при търговска война с Европа Брюксел може да прибегне до т.нар. дипломатическа „базука“ – инструментът за борба с принудата (ACI). С него ЕС едностранно може да предприеме ответни мерки срещу трети страни, които упражняват икономическа принуда срещу него, държава членка или европейска промишленост.
Със САЩ ЕС би могъл да наложи контрол на износа, ограничаване или отнемане на правата за интелектуална собственост от американски компании, ограничения върху преките чуждестранни инвестиции и достъпа до обществени поръчки, както и мита върху цифровите услуги. Това ще бъде удар по американските технологични гиганти, които и без това негодуват срещу европейските регулации и са изправени пред дела за нарушаване на антимонополното законодателство на Съюза.
Прибегне ли ЕС до ACI, търговският конфликт рискува ескалация, която ще влоши още повече конюнктурата, и значително ще намали стокообмена между двете страни на Атлантика. Това ще задълбочи икономическата несигурност и ще постави ЕС в крехко геополитическо положение.
Възможно е да видим обръщане към Китай като „по-разумен“ икономически партньор в сравнение с Вашингтон. Подобни доводи вече се чуват от испанския премиер Педро Санчес, който призовава ЕС да задълбочи икономическите си отношения с Пекин, докато от своя страна азиатската страна се обявява за съвместен търговски фронт срещу действията на САЩ и се надява да намери в Брюксел съмишленик.
Сближаването с Китай обаче крие рискове от нелоялна конкуренция и заливане на европейския пазар с евтини китайски стоки, а достъпът до китайски инвестиции в обществените поръчки на отделните страни може да е риск за националната сигурност.
Още по темата
Макар реципрочната реакция да изглежда справедлива, дългосрочните последици за ЕС могат да са далеч по-тежки от първоначалните загуби – Европа остава сама и потъва във все по-дълбока политическа и икономическа нестабилност. В търсенето на „надеждни партньори” континентът неизбежно ще трябва да направи сериозни компромиси със собствените си интереси.
Трансатлантизъм ала Тръмп
Щом цялостни ответни мерки рискуват ескалация на търговската война и подриване на стабилността на Европа, защо да не се сключи споразумение за свободна търговия с Тръмп? Илон Мъск подкрепя това решение и заявява, че най-добра би била „ситуация с нулеви мита… и създаване на зона за свободна търговия между Европа и Северна Америка.“ Този ход има своята икономическа логика и в миналото е имало подобна инициатива в лицето на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (T-TIP), чиито преговори са прекратени през 2019 г. по време на първия мандат на Тръмп.
В рамките на T-TIP се залага на мащабна либерализация на стокообмена между ЕС и Вашингтон, която може да освободи от митнически бариери „една трета от световната търговия и да създаде милиони работни места“.
На теория сключване на широкообхватна сделка и отпадане на всички мита би било взаимна победа. От Центъра за изследване на европейските политики (CEPR) през 2018 г. изчисляват, че зона за свободна търговия и премахване на всички немитнически бариери между САЩ и ЕС ще даде тласък между 1,3% и 2% за европейската икономика и 0,8% за тази на САЩ.
Подобно споразумение ще бъде и от полза за самата американска администрация, особено при поет ангажимент от ЕС за пълно отваряне на единния пазар за американски доставчици на услуги и повече внос на енергийни източници и селскостопанска продукция от САЩ по подобие на сделката между Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през 2018 г. При този развой на събитията, американски компании ще получат пълен достъп до европейския пазар, а технологичните гиганти ще могат да развиват дейност при олекотен регулаторен режим. Това може да балансира дефицита в търговията на САЩ с Европейския съюз, срещу който Тръмп така шумно протестира.
Обаче този развой на събитията може да се случи отново е с цената на много компромиси от европейска страна. Либерализация на търговията ще включва вълна от дерегулация, която ще засегне ключови европейски наредби за цифровите пазари и услуги, смекчаване на правилата за безопасност на храните, трудовото право, законите за конкуренцията и значително орязване на „Зелената сделка“.
Геополитически Европа става напълно зависима от интересите на Белия дом. Ще ѝ се наложи да заеме по-твърд тон спрямо Китай и да наложи на допълнителни търговски ограничения на Пекин като например нови мита за електромобили. В отговор на тези действия Китай може да ограничи износа на батерии, соларни панели и редкоземни метали и да наложи мита върху луксозни стоки и селскостопански продукти като свинско месо и европейски алкохол.
Съобразяването с Вашингтон ще засегне и политиката на ЕС спрямо Украйна. Президентът Тръмп преследва мир на всяка цена, независимо от последиците за Киев. ЕС ще трябва да смекчи подкрепата за Украйна и да се опита да води диалог с Русия, за да избегне сблъсък с Вашингтон, дори реинтеграция на Москва на европейския пазар за внос на редки метали и подновяване на руските енергийни доставки. Те в краткосрочен план ще свалят цената за енергията за изпитващата трудности европейска индустрия, но отново поставят Европа в ситуация на енергийна зависимост към Кремъл.
Във вътрешната политика на Съюза ще нарасне влиянието на лидери като Мелони и Орбан, които поддържат добри отношения с американския президент, за сметка на желаещите „стратегическа автономия“ като френския президент Еманюел Макрон. В дългосрочен план подобно развитие ще означава стагнация на европейската интеграция, отслабване на наднационалните органи и преориентиране на Европейския съюз към „Европа на нациите“, в която водещи ще бъдат вътрешната политика и интереси, а не общоевропейските.
Изброените фактори биха направили обединена Европа слаба и зависима от „суперсилите“ по двете ѝ граници. Макар континентът да си спестява икономически неволи в краткосрочен план, цената на компромисите рискува способностите на ЕС да провежда самостоятелна външна политика и да преследва интересите си.
Стратегическа автономия и нови партньорства
Настоящото преформатиране на трансатлантическите отношения е най-добрата възможност за Европа да развие своята „стратегическа автономия“ – термин, който се отнася до „способността на ЕС да действа самостоятелно… в стратегически важни сфери на политиката като отбрана, икономика“– като същевременно отстоява демократичните си ценности и засилва двустранните си отношения с демокрации като Великобритания и Канада.
В икономически план при този сценарий ЕС не отвръща с пълна сила, но налага целенасочени мита върху стратегически чувствителни сектори за американския износ за континента – като обявените планове за ответни мита за соя, месо, тютюн, желязо, алуминий и стомана – и строга регулация на американските технологични компании според европейското законодателство. Надеждата тук е да се постигане на частично споразумение със САЩ, в което митата вероятно ще останат до сегашните стойности от около 10%.
Подобен развой би донесъл икономически трудности в краткосрочен план, но с времето ЕС ще успее да преодолее краткосрочните загуби от икономическата политика на американската администрация.
Частичното откъсване от САЩ отваря възможности за дългосрочно повишаване на устойчивостта и способността на ЕС да преследва стратегическите си цели – търсене на нови устойчиви търговски отношения, без да се жертват ценностите, които Европа споделя.
Изтеглянето на САЩ от европейските външнополитически ангажименти и нарастващото сближаване с Москва провокираха преосмисляне на ролята на ЕС в сферата на сигурността. Това доведе до засилено финансиране и укрепване на отбранителните способности. Това Превъоръжаването даде надежди за събуждане на заспалата икономика и начало на нова вълна на евроинтеграция. Финансирането на обявения Европейски механизъм за отбрана на стойност 800 милиарда евро вероятно ще се случи през теглене на заеми на общоевропейско ниво. Тази мярка присъстваше и доклада на Марио Драги за повишаване на европейската конкурентоспособност. Тя не може да се случи без по-тясно сътрудничество на ниво ЕС и задълбочаване на взаимната интеграция.
Промяната на външната политика на Белия дом активизира и европейската дипломация. Преговори за мир между САЩ и Русия без участието на ЕС и Украйна и край на войната без гаранции за сигурността на Киев провокира създаването на т.нар. „коалиция на желаещите“, в която освен държавите от ЕС място намериха Канада и Обединеното кралство, обединени в споделени ценности като демокрацията, подкрепата за Украйна и противопоставянето на Русия, на авторитаризма и правото на силата.
Всичко това предпоставя позиционирането на ЕС като стожер на световния ред, основан на правото и либералната демокрация, в света на доктрината „Америка на първо място“. Стратегическата автономия обаче не означава прекъсване на трансатлантическите отношения, а тяхното осмисляне. Въпреки че САЩ остават незаменим съюзник, настоящата политика на администрацията често се възприема като предизвикателство, а не като подкрепа.
Ако съдим по действията, които Европа предприема, третият сценарий изглежда най-вероятен. След 4 години, който и да е в Белия дом, ще срещне пред себе си една по-силна, еманципирана, обединена и подготвена Европа, която може да бъде или изключително силен съюзник, или сила, готова да отстоява интересите си докрай.
