През последното десетилетие, политиката в САЩ беше доминирана от демократите. След встъпването в длъжност на Барак Обама като 44 президент на страната през 2009, демократическата партия беше властващата в страната, като влиянието ѝ беше факт дори и при първия мандат на Доналд Тръмп.
В наши дни нещата вече изглеждат доста по-различно. Демократическата партия не е била в подобна слаба позиция вероятно от 80-те години на миналия век насам. Републиканците и Доналд Тръмп в момента доминират в американската политика по такъв начин, че демократите изглеждат изключително тихи и неспособни да бъдат адекватна опозиция. Нещо, което не се е случвало от времето на Рейгън насам.
Само че защо? Обратът е толкова фрапантен, че няма как да не се запитаме защо партията на управляващият по това време президент не само загуби президентските избори с гръм и трясък, но все още не може да се възстанови от това сътресение, месеци по-късно. Отговорът се крие в десетилетието на доминация, от встъпването в длъжност на Барак Обама през 2009, до загубата на Камала Харис на изборите през ноември 2024, както и изборите, направени от демократите през това време.
Неслучайно съществува поговорката „каквото посееш, това ще пожънеш“, а в политиката последствията от взетите решения се връщат обратно като бумеранг. Така стана и с демократите. Още преди години, те заложиха на грешните фигури за лидерските позиции в партията. Освен това, партията залитна в твърде крайно леви идеи, неусетно изпускайки основната си аудитория, а именно хората от работническата класа – на които тези идеи не са нито близки, нито разбираеми, нито биха ги защитили.
Трябва да се отбележи, че още след края на мандата на Бил Клинтън, демократите започнаха да работят върху налагането на Хилъри Клинтън като голяма фигура в лявото политическо пространство на САЩ. Работата по налагането ѝ продължава вече цели десетилетия, подкрепяна усилено от лидерката на демократите Нанси Пелоси. Резултатът от тази програма трябваше да бъде постигнат още през 2008 г., само че тогава Хилари изненадващо загуби първичния вот от новопоявилата се демократическа сензация – бъдещият 44-ти президент на САЩ, Барак Обама.
Това би трябвало да подскаже, че може би госпожа Клинтън не е най-подходяща за голям обединител на демократите. Пелоси обаче така и не се отказва от налагането на Хилари, като тя беше издигната до държавен секретар през първия мандат на Обама. Дори и при неговото управление за всички беше ясно, че доминиращите фамилии при
демократите са тези на Клинтън и Пелоси. На по-късен етап фамилията Обама също зае мястото си до тях.
Тук трябва да подчертаем нещо много важно – в политиката, както и в живота, имиджът е от основно значение. Въпреки високия си пост в администрацията на Обама, Хилари Клинтън далеч не се ползва със сериозни симпатии, докато е държавен секретар на САЩ. Не стига това, а и разразилите се в последствие скандали с нейните служебни мейли направиха позицията ѝ доста несигурна. Въпреки това, демократите възлагаха на нея надеждите си за налагането на своята неолиберална политика, която започва с администрацията на Обама.
Огромната популярност на президента Обама накара демократите да съсредоточат влиянието си върху големите градове като Ню Йорк и Ел Ей и да се опитат вече да подкрепят повече от мигрантските общности. Лека полека от партията на работническата класа, те започнаха да се превърнат в партията на елитите и малцинствата, ползваща се с подкрепата на едни от лидерите индустриалци.
Вероятно заради това демократите бяха сигурни, че Хилари ще победи на изборите срещу Доналд Тръмп. Само че в тази промяна на основните си избиратели, партията пропусна един съществен факт – в политиката няма вакуум. Ако една партия се отдръпне от една група избиратели, неминуемо ще се появи друга партия, която да ги привлече.
Още по-лошото е, че демократите изобщо не разбраха, че постепенно са започнали да губят работническата класа – нещо, което тепърва щеше да им изиграе изключително лоша шега. Вероятно забелязал накъде духа вятърът, Тръмп веднага насочи републиканците към спечелването именно на нискоквалифицираните работници и преориентира кампанията си съответно. Това доведе до известен парадокс. Докато магнатът шестваше победоносно из индустриалните центрове на страната, обещавайки нови производства и работни места (точно онова, което избирателите от работническата класа биха искали да чуят), Хилари се опитваше да обясни как е нужна лоша реформа, въпреки потенциалната загуба на работни места в много средни и малки щати.
Демократите бяха сигурни, че популярността в големите градски центрове като Ню Йорк, Ел Ей и Чикаго ще бъде достатъчна да им донесе трети последователен президентски мандат, но изненадващо бяха по немислим начин детронирани след победата за първия мандат на Тръмп.
Естествено, това сложи край на ерата на Клинтън в Демократическата партия. Само че оставаше въпросът кой ще заеме доминиращото място, особено на фона на намаляването на популярността на Нанси Пелоси.
Логичният избор би бил друга популярна президентска фамилия и наистина, за известно време фамилията Обама се опита да поеме водеща роля. А демократите започнаха да се надяват за нова сензация с името Обама - че бившата първа дама Мишел Обама ще прояви желание да се кандидатира за държавен глава и - с оглед на
огромната си популярност сред младите избиратели и жените – ще напише нова глава в победната история на демократическата партия като се превърне в първата жена президент на Съединените щати. Не просто първата жена, а първата чернокожа жена – тоест двойна победа. Това обаче не стана. Причината? Бизнес. След мандата на Барак Обама, неговото семейство се ангажира с невероятни от финансова гледна точка договори за развлекателно съдържание, което направи този бизнес за тях доста по-изгоден и репутационно по-безопасен от ново пребиваване Белия дом. Така че госпожа Обама избра да гради своята бизнес империя вместо да се опита да възроди демократите от пепелищата.
Затова, демократите трябваше спешно да се насочат към нова фигура и избраха Камала Харис. Тя се провали с гръм и трясък по време на президентската кампания преди пет години, но партията все пак получи вицепрезидент на САЩ в нейно лице. За съжаление, вместо позитиви, Харис получи допълнителни критики на тази позиция и в крайна сметка загуби надпреварата за президентския пост през 2024.
Това ни води към настоящето, когато демократите са буквално натикани в ъгъла. В момента партията страда от невероятна липса на кадри. Нещо такова се случи с републиканците след двата мандата на Джордж Буш Младши. Те обаче използваха изборите през 2016 г., за да избутат в светлината на прожекторите нови лица като Марко Рубио, които да начертаят бъдещето на партията.
Изненадващо дори за самите тях партията влезе в ерата на Доналд Тръмп, но колкото и противоречива да е тя, се оказва, че около него се появява нов партиен елит. Рубио в момента е държавен секретар в администрацията на Тръмп. Джей Ди Ванс е вицепрезидент и всички смятат, че има достатъчно влияние, за да стане президент на следващите избори. Доналд Тръмп Младши става все по-влиятелна фигура. Изведнъж се оказа, че републиканците имат цял елитен ешалон, готов за следващите избори – всичко това, създадено за по-малко от десетилетие от първия мандат на Тръмп.
На този фон демократите са изключително объркани и информацията е противоречива. Има твърдения, че демократите не са се отказали от издигането на Камала Харис и в момента изготвят чисто нова програма за налагането ѝ в обществото. Други очакват известно засилване на влиянието на Александрия Окасия Кортес. За Кортес се смята, че е лидер на крайнолявото крило на демократите. Идеите ѝ са радикални – настоява за максимални данъци върху големите компании и пълно зачитане на правата на мигрантите в САЩ. Само че дали ще успее да се наложи? Въпреки нарастващата ѝ популярност през годините, дори сред самите демократи има мнения, че идеите ѝ са твърде крайни. Кортес може да привлече по-крайно ляво мислещи избиратели, но опасенията са, че ще отблъсне по-умерените симпатизанти. Това няма да е никак добра новина за демократите, защото точно тези избиратели трябваше да бъдат привлечени от Камала Харис по време на предходната кампания. В момента продължава да изглежда, че нито Харис, нито Кортес имат нужното електорално влияние, за да постигнат тази цел.
При тези обстоятелства, за демократите в момента е абсолютно неясно кой може да бъде издигнат като опонент на републиканците по време на следващите президентски
избори. Демократите прекараха десетилетия в привличането на елитните бизнесмени за свои привърженици, като през годините партията се ползваше с явна подкрепа на основателя на Amazon Джеф Безос, който ги спонсорираше. Публична тайна е че партията се ползваше от подкрепата и на водещите технологични компании. Когато Доналд Тръмп се завърна за втори мандат обаче, точно тези компании публично застанаха зад него, изоставяйки старите си виждания и симпатии.
Какво крие бъдещето за демократите? Трудно е да се каже, но са ясни няколко неща. Първо – демократите имат нужда от промяна и промяна на имиджа, който им даде огромна преднина през последните близо 15 години. Светът вече не е същият, нагласите в американското общество вече са различни и ако партията иска да си върне загубените позиции, ще трябва да се промени радикално. Това обаче няма да е лесно. През годините републиканците направиха нужното, за да се преформатират от партията на елитите в партията на работническата класа. Тяхното влияние там е достатъчно сериозно и за демократите ще е трудно тепърва да си върнат загубените позиции. Не и без нови лица, нова програма и нови идеи. Все пак шансове има.
Единият вариант е още по-голямо залитане към крайното ляво, но това също изглежда твърде рисково. Загубата на реално лидерство и политическата бездейност в момента правят демократите неспособни да са реална опозиция на републиканците.
Все пак, не всичко е изгубено и за партията има нова надежда в лицето на губернатора на Калифорния Гавин Нюсъм. Губернаторът постигна невероятни успехи на този пост и превърна щата в четвъртата икономика в света. В момента изглежда, че именно той е фигурата, която може да обедини симпатиите на левите и умерените избиратели. Икономическите му успехи в Калифорния вероятно ще му донесат и някакъв десен вот. Това означава, че Нюсъм се превръща във все по-вероятното лице на демократите. Интересното е обаче дали елитът на партията е готов да го приеме. Изглежда, че влиянието на Пелоси и Обама все още е очевидно, а те явно продължават да настояват, че Харис има потенциал. Само че дали ще им стигне времето, за да докажат, че са прави.
Истината е, че до междинните избори в САЩ остава едва година. Това ще е много решителен момент, в който демократите да заявяват, че могат да отвърнат на предизвикателството на републиканците. В момента обаче републиканците изглеждат като добре организирана партия с ясни нови лица и план за следващите години.За демократите предстои да изградят такъв и да изберат новите си лица. Кои ще са те? Предстои да разберем. Възможно е и Нюсъм да е новата сензация. Америка обаче има определена нужда от опозиция. Предстои да видим дали е възможна при управлението Тръмп 2.0.
