Денис Шен: Опасенията срещу еврото ще изчезнат след приемането му в България

„Има причини за безпокойство относно готовността на България да влезе в еврозоната. Неотдавнашното възстановяване на инфлацията и бюджетните натиск, както и политическата нестабилност от последните години и засилените различия относно евроцелите на страната, са повод за тревога. Политическата нестабилност и институционалните слабости доведоха до икономическа несигурност и забавяне на необходимите реформи, пише председателят на Макроикономическия съвет в Scope Ratings, Денис Шен, в свой коментар за Bloomberg TV Bulgaria.

Решението на министър-председателя да подаде оставка толкова скоро преди присъединяването към еврозоната е дестабилизиращо. Но България ефективно се подготвя за присъединяването от края на 90-те години, така че окончателното влизане в еврозоната може да помогне за започването на дългоочаквания процес на оздравяване.

Ескалиращите демонстрации срещу правителството са тревожни. Разделенията е малко вероятно да отшумят веднага след присъединяването на България към еврозоната, тъй като причините за раздора са значително по-дълбоки от различията относно европейското бъдеще на страната.

Натискът върху правителството да оттегли бюджета показва по-големи фискални рискове. От решаващо значение е България да поддържа бюджетна дисциплина дори след приемането на еврото и след отпадането на свързаните с това условия за фискална конвергенция преди приемането на еврото.

Всяка продължителна фаза на инфлационни и бюджетни различия и/или ескалация на институционалната несигурност би могла да застраши икономическата стабилност и да засили предизвикателствата пред еврозоната.

Продължаването на политическата криза след приемането на еврото подкопава бюджетната дисциплина. Прогнозираме, че публичният дълг ще достигне около 35 % от БВП до 2030 г.

Българите не са първите от страна, която се готви да приеме еврото, които са скептични относно ползите от общата валута преди влизането. Но подкрепата за еврото има тенденция да нараства след приемането, тъй като най-лошите опасения на мнозина се оказват неоснователни.

Инфлацията е типичен пример. Вместо да увеличи и без това високата инфлация, както се опасяват някои българи, влизането в еврозоната би трябвало да спомогне за постепенното й ограничаване, тъй като интеграцията с еврозоната намалява транзакционните разходи.

Що се отнася до опасенията, че България може да бъде въвлечена във финансовите кризи на задлъжнелите бъдещи партньори от еврозоната, разходите по заемите може да се окажат по-ниски след влизането в еврозоната, отколкото биха били, ако България беше останала извън нея.

Надяваме се, че след приемането на еврото страховете и разделенията ще отслабнат, което може да помогне за преодоляването на някои от тези разделения.

Още по темата

С какъв бюджет България ще влезе в еврозоната?

Пасивност към еврото прави българския бизнес уязвим за конкуренцията от ЕС

Водещ пост в еврозоната дава шанс на Гърция за символична реабилитация