Водещ пост в еврозоната дава шанс на Гърция за символична реабилитация
Вотът за председател на Еврогрупата се превръща в тест за доверието към Гърция десетилетие след опасността Атина да напусне еврозоната
10 December 2025 | 14:55
Обновен:
10 December 2025 | 15:07
Автор:
Виктория Дендрину
Редактор:
Волен Чилов
- Кандидатурата на гръцкия финансов министър за шеф на Еврогрупата символизира възстановяването на страната след дълговата криза.
- Гърция отчита бърз спад на дълга, докато Белгия се сблъсква с растящи дефицити и фискални рискове.
- Новият председател ще трябва да насочи Еврогрупата в условия на геополитически натиск, слаба конкурентоспособност и дебат за бъдещето на еврото.
Гърция предстои да се изправи пред най-символичния тест досега по пътя си към възстановяване в еврозоната, тъй като нейният министър на финансите се кандидатира за поста в същия орган, където в миналото се решаваше дълговата криза на страната.
В гласуването в четвъртък Кириакос Пиеракакис ще се състезава с белгиеца Винсент ван Петегем за поста председател на Еврогрупата. Това е името на клуба на финансовите министри от региона, чиито късни нощни срещи преди повече от десетилетие се фокусираха върху Гърция по всички погрешни причини.
Икономическите фундаменти на Белгия и Гърция
И двамата провеждат кампания през последните няколко седмици, откакто се оказаха единствените двама кандидати за вакантното място, създадено от внезапната оставка на Паскал Донахю. Победителят ще председателства месечните срещи и ще представлява валутния блок по целия свят.
Възстановяването от кошмара през 2015 г.
Вероятният изход все още не е ясен, като досега повечето страни запазват мълчание относно това кого ще подкрепят, но историята за националното възстановяване, представена от Атина след дългогодишни усилия за ограничаване на дълга, е нещо, което конкурентът на Пиеракакис за поста не може да предложи.
„Това би било истинско признание за успеха на Гърция да затвори тази страница и да поеме лидерството в еврозоната“, заяви Йерун Дайселблум, бившият министър на финансите на Нидерландия, който председателстваше групата по време на голяма част от кризата с държавния дълг на страната. „Всички усилия и реформи са дали резултат. Това е пример за много други държави членки.“
Дайселблум беше председател по време на най-тежкия момент за Гърция в Еврогрупата в края на юни 2015 г. Ден след като правителството обяви изненадващ референдум за новите условия за спасителния заем – и призова избирателите да ги отхвърлят – срещата в Брюксел стана по-остра от всякога.
Когато тогавашният министър на финансите на страната напусна, останалата част от групата продължи да обсъжда как да защити икономиките си от това, което изглеждаше като вероятно излизане на Гърция от еврозоната.
Подобни епизоди през периода на дълговата криза, която обхвана голяма част от Южна Европа и Ирландия и наложи три последователни спасителни пакета за Атина, донесоха на Еврогрупата и нейните председатели неприязън в обществото.
В продължение на години гръцките граждани я възприемаха като един от ключовите органи, които вземат трудни решения, засягащи финансовата им съдба.
Трябва ли да има по-голяма координация между правителствата в еврозоната?
Напредъкът на Гърция и кризата в Белгия
За разлика от това, скорошно проучване на Европейския съюз показва, че страната вече има най-висок процент гласоподаватели, които считат, че трябва да има „по-голяма координация“ в икономическата политика между членовете на еврозоната, въпреки че 28% от анкетираните все още считат, че самата валута е нещо „лошо“ за страната.
От фискална гледна точка Гърция е постигнала значителен напредък. Въпреки че дългът като процент от БВП остава най-високият в ЕС, това съотношение бързо намалява.
Междувременно Белгия, която е дом на най-големите европейски институции и НАТО, се бори да овладее дефицитите, които са далеч над тавана на ЕС от 3% от брутния вътрешен продукт. Дългът на страната е на път да надхвърли този на Гърция до края на десетилетието.
Въпросите пред следващия президент
Смяната на ръководството на Еврогрупата се извършва на фона на нарастващи предизвикателства, включително борбата на ЕС да остане конкурентоспособен, нарастващото икономическо влияние на Китай и по-строгите търговски политики на САЩ. Страните също така са изправени пред тежестта на ангажиментите към НАТО да отделят 5% от БВП за отбрана.
В контраст с главната роля, която изигра по време на дълговата криза, самата Еврогрупа се бори да намери своето място през последните години.
Сред вероятните бъдещи приоритети са въпросът за засилване на ролята на еврото, включително намаляване на националните бариери пред капиталовите пазари, и издаването на дигитална версия на общата валута.
Нарастващото значение на криптовалутите също може да бъде важен фактор – област, в която Пиеракакис се отличава, според някои, благодарение на миналото си като министър на цифровите въпроси на Гърция.
Еврогрупата е имала само четирима ръководители, откакто тази длъжност стана постоянна преди две десетилетия: Жан-Клод Юнкер от Люксембург от 2005 до 2013 г., последван от Дайселблум през следващите пет години. Португалецът Марио Сентено, а след това и Донахю, ръководиха групата през следващите години.