Мексико въвежда мита до 50% за китайски и азиатски стоки

Мексиканските законодатели дадоха окончателно одобрение за нови мита върху азиатския внос, като по този начин в голяма степен се подравняват с усилията на САЩ да затегнат търговските бариери срещу Китай, докато президентът Клаудия Шейнбаум се стреми да защити местната индустрия.

Сенатът на Мексико в сряда гласува в подкрепа на законопроект, който налага мита между 5% и 50% върху повече от 1400 продукта от азиатски държави, които нямат търговско споразумение с Мексико. Законопроектът беше приет със 76 гласа „за“, пет „против“ и 35 „въздържал се“.

Новите налози ще влязат в сила от следващата година и ще засегнат широк спектър от продукти – от облекло до метали и автомобилни части, като масовото производство в китайските фабрики изпъква като основен фокус на законодателството.

Търговски натиск и паралели със САЩ

Приемането на законопроекта се случи на фона на високорисковите търговски разговори на Шейнбаум с президента Доналд Тръмп и натиска да бъдат съобразени приоритетите му, пораждайки надежди, че мексиканските мита върху китайски стоки могат да облекчат тежките американски мита върху мексиканската стомана и алуминий.

Докато Шейнбаум публично отрича каквато и да е връзка с митническите действия на Тръмп срещу азиатския гигант, новите мита силно наподобяват подхода на американския лидер.

В продължение на десетилетия Мексико е приемало свободната търговия повече от почти всяка друга страна в Америка, подписвайки десетки търговски споразумения по целия свят. Но лявата партия Морена на Шейнбаум сега се насочва в различна посока.

Министерството на финансите на Мексико оценява, че новите мита ще донесат почти 52 млрд. песо (2.8 млрд. долара) допълнителни приходи догодина.

Шейнбаум изпрати предложението до Конгреса в началото на септември, но лобиране от азиатски правителства и вътрешни опоненти – бизнес организации и критични законодатели – забавиха приемането му.

Производители, зависими от компоненти от Китай, Индия и Южна Корея, предупредиха за повишени разходи, които могат да подхранят инфлацията. Някои законодатели, включително от управляващата партия, се опитаха да избегнат напрежение с регион, смятан за важен за диверсификацията на мексиканските износни пазари.

Паралели с американската политика

Политиката на Шейнбаум съответства на опасенията на САЩ относно т.нар. транзит на китайски стоки през други държави и следва действия на Канада от миналата година, която също копира американските мита върху електрически автомобили, стомана и алуминий от Китай.

В четвъртък Министерството на търговията в Пекин заяви, че „се надява Мексико възможно най-скоро да коригира своите погрешни практики на едностранност и протекционизъм“. Китай ще следи отблизо прилагането на мерките и ще оценява влиянието им, добави министерството в изявление.

Китай има значителен търговски излишък с Мексико. Миналата година той е изнесъл стоки за 71 млрд. долара повече, отколкото е внесъл, според китайските митнически данни. Докато медната руда и концентратите могат да бъдат потенциална мишена, ако Китай реши да отвърне, Мексико вероятно би намерило други клиенти за този метал, който е ключов за индустрията на възобновяемата енергия.

Представителство на BYD Co. в Мексико сити Снимка: Марисо Ертал/Bloomberg

Въздействие върху автомобилния сектор и бъдещи търговски инструменти

Според митническото законодателство китайските автомобили ще бъдат сред най-засегнатите, с мита от 50%. Огромният китайски автомобилен сектор държи около 20% от мексиканския пазар, значително увеличение спрямо минималните нива преди шест години.

Мексикански официални лица и местни автомобилни асоциации подкрепиха митата като начин да се защити националното автомобилно производство – основен двигател на мексиканския индустриален сектор.

Наред с новите мита законодателите одобриха мярка, която дава правомощие на Министерството на икономиката да регулира митата според нуждите.

Мярката гласи, че министерството „може да прилага специфични правни механизми и инструменти за внос на стоки от държави, с които Мексиканската държава няма действащо търговско споразумение“. Целта е да се гарантира снабдяването с ключови вносни стоки при конкурентни условия.

Тази политика може да осигури полезни инструменти за мексиканските власти преди прегледа на търговското споразумение USMCA догодина със САЩ и Канада.