В развитие

Всеки делник от 12 до 14 часа и от 18 до 20 часа
Водещи: Антонио Костадинов и Георги Месробович

Пасивност към еврото прави българския бизнес уязвим за конкуренцията от ЕС

доц. Джейкъб Мюлнър, Институт за международен бизнес, WU Vienna, във „В развитие“, 10.12.2025 г.

10 December 2025 | 16:10
Обновен: 10 December 2025 | 17:57

Автор: Волен Чилов

От присъединяването си към еврозоната България може да очаква по-лесен достъп до европейските финансови, повече интерес от международни инвеститори към капиталовия си пазар, но и засилена конкуренция от страна на европейските компании. Ако българският бизнес разпознае възможностите, може да се възползва дори повече, отколкото досега, но ако остане пасивен наблюдател може да се сблъскат с недостатъците от засилената конкуренция. Това каза доц. Джейкъб Мюлнър от Института за международен бизнес към Виенския икономически университет (WU Vienna) в интервю за Вероника Денизова, излъчено в предаването „В развитие“.

Според доц. Мюлнър с въвеждането на еврото България ще има по-малко ограничения за финансовите пазари, по-ниски трансакционни разходи и по-ниски лихвени проценти. Капиталовият пазар също ще се възползва, защото „стабилността на валутния борд и обещанието той да се поддържа ще бъдат заменени с еврото като действителна валута“.

„Това е много по-силно обещание и ангажимент и особено дългосрочните инвеститори и кредитори ще го разпознаят, предоставяйки повече финансиране при по-добри лихви на българи и български компании.“

Ще промени ли еврото структурата на българската икономика?

„Еврото може само да осигури институционалната и правна основа за напредък. Как ще бъде постигнат този напредък, зависи, надяваме се, от отговорни и умни политици“, заяви събседникът. В най-добрия случай еврозоната може да трансформира икономиката към повече сектори с висока добавена стойност.

Освен това ще се засили конкуренцията за българските компании, защото повече компании от чужбина ще инвестират в България.

„Преходът може да предизвика някои структурни промени в българската икономика, някои от които може да имат болезнени странични ефекти. Изправянето пред по-голяма конкуренция и поуките от преодоляването ѝ ще създадат много повече положителни ефекти, отколкото простото ѝ избягване, защото в крайна сметка България ще тръгне по пътя към индустрии с висока стойност и няма да остане в полето на конкуренцията с ниски цени.“

Потенциални предизвикателства

По думи на Мюлнър ценовите ефекти от смяната на валутата няма да са значителни, но добави, че страната вече е под силен инфлационен натиск и еврото може да го засили в краткосрочен план. Според него не бива да се следят краткосрочните показатели, а дългосрочният растеж и ефекти.

„Случват се толкова много неща, които не са свързани със самото евро, че е много трудно да се разграничи ефектът от енергийната криза, цените на енергията, митата и всички други фактори, които едновременно създават по-висока инфлация… В краткосрочен план недостатъците обикновено се усещат психологически по-силно, но в дългосрочен план еврото ще има много ползи за България и българските компании.“

Несигурността в световната геоикономика

Според преподавателя геополитически сили използват митата за икономически цели, което затруднява правенето на бизнес в световен мащаб, например Китай въвежда ограничения за редкоземни елементи а не е ясно дали митата на Тръмп ще издържат на оспорването пред Върховния съд. 

„Има толкова много непредсказуемост в тази ситуация и това е дори по-лошо от временните мита, които бяха наложени върху определени продукти.“

Ролята на съвременните финансови директори и случайността като икономическа възможност.

Джейкъб Мюлнър твърди, че в тази обстановка финансовият директор трябва да стане по-скоро стратег и политик и да е наясно с ограниченията класическите инструменти за вземане на финансови решения, и да приема случайността и съвпадението като възможност, а не просто като аномалия.

Освен това главният изпълнителен и главният финансов директор трябва да работят ръка за ръка.

"Вземането на финансови решения, базирани на солидни модели и добри данни, е много добро за оптимизиране на финансовата възвръщаемост, когато пазарите са предвидими… Докато стратегията е много добра за вземане на решения в свят на несигурност, където пазарите може да не са несъвършени, където трябва да се подготвите за множество сценарии, вместо да гоните бъдеще, което е вероятно."

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.