Какъв трябва да е бюджетът на България? Попитахме експертите

Промените в бюджета са основна задача за българската държава в последния месец. Споровете около тях доведоха до масови протести и искания за промени във финансовия план на държавата.

Затова Bloomberg TV Bulgaria попита водещи експерти: Какъв трябва да е бюджетът на България?

Александър Нуцов, ръководител "Политики и стратегическо планиране" в BESCO:

На първо място трябва да отпадне увеличението на осигурителната тежест, включително повишаването на максималния осигурителен доход и данъка върху дивидента.

На второ място е необходима оптимизация на разходната част на бюджета. Разходите за персонал в публичния сектор следва да бъдат ограничени до 10% от БВП, а годишният ръст на заплатите – до 5%.

Необходима е и структурна реформа на държавната администрация, съобразена с демографските различия, технологичните възможности и потенциала за автоматизация, както и програми за преквалификация с участие на бизнеса.

Мартин Търпанов, ръководител „Дългови инструменти“ в DeltaStock:

До 2020 г. бюджетите на България бяха консервативни и гарантираха фискална устойчивост и финансова стабилност, подпомагайки реалната конвергенция с ЕС. След COVID бюджетът все по-често се използва като популистки инструмент, което доведе до обществено недоволство и частични отстъпки – отпадане на някои данъчни и осигурителни увеличения и замразяване на автоматични ръстове на заплати.

В дългосрочен план са нужни реформи: оптимизация на държавната администрация, обвързване на заплатите с ефективност, борба със сивата икономика, по-строго облагане на хазарта и по-добро таргетиране на социалните помощи.

Бюджетът трябва стриктно да спазва правилото за разходи до 40% от БВП и да се стреми към балансиране, а не към постоянни дефицити.

Васил Караиванов, макроикономист и преподавател в Стопанския факултет на СУ:

В новия бюджет задължително трябва да отпаднат всички мерки, свързани с повишаване на данъци и осигуровки, които водят до допълнително изземване на доходи от бизнеса и работещите.

Необходими са сериозни ограничения в разходната част, така че дефицитът поне да се доближи до 3%, а в идеалния случай – към нулата. Това няма да е лесно, затова са възможни умерени ръстове на разходите, но за сметка на текущите, а не на капиталовите.

В противен случай отново рискуваме инвестициите да бъдат орязани, а текущите разходи да останат непроменени.

Щерьо Ножаров, икономист и преподавател в УНСС:

Макроикономическата рамка трябва стриктно да спазва Закона за публичните финанси, като разходите не надвишават 40% от БВП без изключения за COVID, еврофондове или военни разходи, които трябва ясно да се обяснят.

Годишният таван на новия дълг не бива да надхвърля 15 млрд. лв., а автоматичните механизми за ръст на заплатите в публичния сектор трябва временно да се замразят. Разходите за администрация са прекомерни, а бюджетът е насочен основно към текущи плащания без инвестиции и реформи. Липсата на реформи застрашава растежа и финансовата стабилност.

Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията:

Основният спор е около намаляването на разходите, най-вече за заплати и пенсии. Това обаче автоматично води до социално напрежение и противопоставяне със синдикатите.

Затова реалистичният подход е постепенно ограничаване на разходите там, където е възможно, като се отчете инфлацията за 2025 г. и се търси оптимизация на администрацията. Проблемът обаче не е само в нея, а в големия дял хора на бюджетни заплати – в образование, здравеопазване и други сектори.

Бюджет за 2026 г. ще бъде много труден за договаряне и изпълнение, защото икономическият растеж отслабва, износът спада, а външната среда се влошава. При тези условия устойчиво увеличение на заплати и пенсии не е възможно без натрупване на дълг.

Изготвяването на нови бюджети ще продължи да е основна тема българското общество. Дошъл моментът за реформи, за които обаче няма воля.