Сега сме в последната година, когато говорим за технически данъчни промени, а не за масово увеличение на данъчните ставки. Очаквам, че след една година или най-много две ще се отиде към чувствително увеличение на данъчните ставки в България, защото структурните бюджетни дефицити са големи. Няма как да продължи да се трупа дълг и дефицити – единственият начин е или увеличение на данъчните ставки, или още по-висока инфлация. Това каза Пламен Донев, старши мениджър корпоративно облагане в "Делойт България" и член на Съвета по данъчна методология към ИДЕС, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Има ясни заявки, че рецесията е неизбежна в еврозоната и съответно ще засегне и България. Ще имаме намаляване на приходите на фирмите и сегашните високи постъпления от ДДС и данък печалба ще започнат да падат. Очаква се и удар върху пазара на труда, така че постъпленията от лични данъци и осигуровки също ще падат.

 „В момента преживяваме последните месеци от тази добра събираемост на данъчни приходи поради инфлационния ефект”, подчерта събеседникът.

Възможността за корекция на ДДС при несъбираеми вземания е много важна промяна в нашето данъчно законодателство, но за съжаление с огромно забавяне в практиката ни, посочи Донев.

Оказа се след години спорове и съдебни дела, че органите по приходите в България погрешно тълкуват и прилагат европейската директива в тази ѝ част за несъбираемите вземания. Най-накрая имаме конкретни текстове, които да уреждат в България режима за корекция на ДДС. Начинът, по който е предложено да бъде решен проблемът обаче, е неудачен и държавата отново се опитва да ограничи в огромна степен случаите, в които бизнесът да прави корекция, давайки право това да се случва само тогава, когато длъжникът е на практика неплатежоспособен.

„Ако се даде възможност да се прави корекцията възможно най-рано, тогава държавата има инструменти и шанс да събере сумата от коригирания данъчен кредит от некоректния платец”, изтъкна Донев.

Възможността за корекция на ДДС касае фирмената задлъжнялост във връзка с доставени стоки, услуги, активи, за които не е получено плащане, а България е една от държавите със значително голям проблем в това отношение. В последните години, когато доставчикът не можеше да си събере вземанията, той губеше и стойността на ДДС. По правилата на европейската ДДС директива държавите са длъжни да дадат възможност на доставчиците да коригират сумата на ДДС, за да не губят поне тази стойност. България до момента отказваше възможността да се прави тази корекция, обосновавайки се с това, че държавата е избрала дерогация от правилото. Практиката на Европейския съд потвърди, обаче, че подобно тълкуване е неправилно и България трябва да подсигури вътрешен ред, по който това да се случва, за да има поне частично облекчение за бизнеси, които не могат да съберат своите вземания от клиенти.

Що се отнася до това дали да се удължи срокът за прилагане на диференциран ДДС за определени стоки и услуги събеседникът посочи, че това е изцяло политически, а не експертен въпрос.

„Експертите сме си давали мнението, че намалението на ДДС – ставки не дава особено добър макроефект, а впоследствие се наблюдава наваксване в нивото на цените след изкуственото им задържане с някакви административни мерки”.

По отношение на промените в Закона за корпоративното подоходно облагане Донев каза, че с тях ще се даде възможност да се удължи във времето срокът на прилагане на данъчното облекчение за извършване на производствена дейност в общини с висока безработица. Дава се допълнителен петгодишен период до 2027 година.

„Не бих казал, че в практиката е чак толкова важно и чак толкова разпространено, съдейки по ефекта върху бюджетните приходи. Това е едно малко облекчение в корпоративното облагане”.

Според Донев решението на служебното правителство да не разработва и внася за гласуване в Народното събрание нов проектобюджет за следващата година е, за да не се дава готова платформа, върху която да се развихрят популистките настроения на партиите в парламента.

Целия разговор вижте във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.