Федералният резерв е създаден така, че да устои на намесата на Тръмп

Усилията за влияние върху паричната политика са неуместни и погрешни, но централната банка не е диктатура, ръководена от председателя

15 July 2025 | 09:00

Автор: Джонатан Левин
Редактор: Даниел Николов

Снимка: Bloomberg

Президентът Доналд Тръмп не крие мислите си относно паричната политика: Той възнамерява да замени председателя на Федералния резерв Джером Пауъл с някой, който ще намали лихвените проценти, след като поеме поста догодина, ако не и по-рано. За щастие, американската централна банка е създадена така, че да предотврати подобен преврат от страна на изпълнителната власт. Ето защо финансовите пазари приемат лудориите на Тръмп спокойно, колкото и да се опитва той да подкопае независимата, технократска традиция на Федералния резерв.

Първо, Тръмп ще трябва да получи одобрение за своя номиниран в Сената. Комисията по банково дело, жилищно строителство и градски въпроси ще бъде домакин на изслушвания с избрания от Тръмп кандидат, а законодателите ще преценят сериозността на кандидата, преди дори да обмислят гласуване в пълния Сенат. Разбира се, наскоро бях обезсърчен от начина, по който републиканските фискални ястреби безгръбначно се поддадоха на безотговорния бюджет на Тръмп този месец, но има шанс дори съюзниците на президента да се поколебаят да заплашат целостта на нашата централна банка. Да вземем например неуспешната номинация на Джуди Шелтън за член на Управителния съвет на Федералния резерв през 2020 г. по време на първото президентство на Тръмп. Шелтън, възродителка на златния стандарт, която очевидно беше негодна за работата, предизвика възмущение сред икономистите и бившите служители на Федералния резерв. Ключови републикански сенатори се изказаха и отказаха да я подкрепят, упрек към президента във време, когато партията му имаше мнозинство в законодателния орган.

Второ, Федералният резерв не е диктатура. Властта на председателя не е абсолютна, независимо как Тръмп е представил критиките си към Пауъл. Федералният комитет по отворения пазар - органът за определяне на лихвените проценти на Федералния резерв - има 12 гласуващи членове в даден момент (осем постоянни и четирима ротиращи се от регионалната система на Резервните банки). В отделни законодателни актове, приети между 1913 и 1935 г., американските законодатели са създали FOMC, за да балансират регионалните и националните интереси и да изолират паричната политика от политически натиск. Постоянните гласуващи включват седемте членове на Съвета на управителите, които служат с разсрочени 14-годишни мандати, умишлено несинхронизирани с политическия цикъл. Освен тях, само президентът на Федералния резерв на Ню Йорк има право на постоянен глас.

Останалите четирима се редуват ежегодно от 11 регионални централни банкери, които се избират от комисии, сформирани от техните собствени съвети на директори, а не от президента. Съветът на управителите в крайна сметка трябва да одобри назначенията. В смисъл, че управителите се избират от президентите, може би има известно влияние на Белия дом в този процес, но то е изключително косвено. (Тази система не попречи на Ричард Никсън да повлияе на председателя на Федералния резерв през 70-те години на миналия век Артър Бърнс, но Никсън беше в уникалната позиция, в един момент, да има петима свои назначени членове на съвета. Важно е да се отбележи, че опитът на Никсън доведе до по-широко приемане на независимостта и прозрачността във Федералния резерв, което би било по-трудно да се подкопае.)

Малко е трудно да се прецени колко от днешните членове на FOMC са републиканци, отчасти защото много регионалните президенти на Фед строго пазят политическите си принадлежности. Четирима от седемте настоящи управители бяха избор на Байдън (Необичайна вълна от оставки даде на Байдън значително повече избори, отколкото е типично); двама бяха останали от първото президентство на Тръмп; А самият Пауъл, седмият, беше назначен в борда от бившия президент Барак Обама и повишен за председател от Тръмп. Един от избраните от Байдън (Адриана Куглър) има мандат, който изтича по време на администрацията на Тръмп. Когато управителите на Федералния резерв подадат оставка или по друг начин напуснат преди края на 14-годишния си мандат, техните заместници служат за остатъка от първоначалния мандат. В случая с Куглър, тя технически замени Лаел Брейнард, така че ще служи само от 2023 до 2026 г. Накратко, дори ако Тръмп назначи някой, толкова заслепен от лоялност, че съзнателно би отклонил икономиката, той не може да организира промяна на режима в комитета. Настоящият председател Пауъл също би могъл да запази мястото си в борда, след като председателството му приключи, ако смяташе, че замяната му е безразсъден избор, въпреки че това би било първият път, когато бивш председател прави това от Маринър Екълс през 1948 г.

Струва си да се признаят последните модели на гласуване във FOMC, които създадоха у някои на финансовите пазари погрешното впечатление, че председателят е всемогъщ. От средата на 90-те години на миналия век несъгласието срещу политическите решения стана много по-рядко срещано, особено сред управителите. Жалко е, че обществеността има впечатлението, че несъгласието умира, и аз обвинявам лошата комуникация на Федералния резерв и вътрешните обичаи за това, че идеята се е зародила. Въпреки това идеята е погрешна.

Все още има много оживени дебати във FOMC. В днешно време голяма част от тези дискусии се провеждат преди политиците да се съберат за решенията си относно лихвените проценти. За разлика от по-ранните епохи, управителите и президентите на Фед прекарват много часове по време на периодите между срещите, представяйки своите аргументи пред обществеността в речи и интервюта. Всъщност доводите за политиката се обсъждат в ефира в CNBC и Bloomberg, след което всички се събират и се опитват да проектират единодушие.

Дали това е фалшив консенсус? Вероятно и имам много резерви относно този обичай. Но в защита на Федералния резерв, изкуственият консенсус има някаква цел. Ерата на консенсуса съвпадна с ерата на прогнозните насоки, когато политиците решиха по-активно да използват прогнозни изявления, за да повлияят на пазарните условия, за да постигнат целите си за максимална заетост и стабилни цени. Вътрешната съгласуваност беше от решаващо значение за ефективността на бъдещите насоки. Моята гледна точка е, че несъгласието все още е налице, дори ако протоколът от гласуването показва друго.

И последно нещо за схемите за паричната политика на Тръмп: Каквото и да се случи, той все пак ще трябва да отговаря пред финансовите пазари. Ако президентът някак си успее да наложи свой верен човек във Федералния резерв и този човек някак си успее да убеди FOMC да намали лихвите по грешни причини, най-значимите дългосрочни разходи по заеми неизбежно ще се повишат, а няма да паднат. Доходността по 10-годишните държавни облигации – ключов бенчмарк за 30-годишните ипотеки с фиксирана лихва и други потребителски и бизнес заеми – е отражение на очакванията за икономиката в дългосрочен план и ще се увеличи рязко, ако инвеститорите смятат, че централната банка се отказва от отговорността си да контролира инфлацията. Поуките от неотдавнашното отстъпление покрай митата за „Деня на освобождението“ показват, че Тръмп ще види това и ще овладее най-лошите си импулси.

Като цяло, все още се надявам никога да не се стигне до това. Най-добрият вариант на президента за председател на Федералния резерв е настоящият управител Кристофър Уолър, избор на Тръмп от 2020 г., който се отличава с макроикономическа интуиция и изключителни комуникационни умения. Уолър се ползва с уважението на пазарите и колегите си и ще действа въз основа на солидни макроикономически доказателства. Но той би трябвало да е приемлив и за Тръмп, тъй като наскоро представи аргументи за намаляване на лихвите (въз основа на данните, а не на политиката).

Дори ако Тръмп пренебрегне този съвет и се опита да назначи марионетка, добрата новина е, че комитетът за определяне на лихвите на Федералния резерв е добре проектиран, за да го спре да причинява твърде много вреда.

Джонатан Левин е колумнист на Bloomberg за пазарите в САЩ и Федералния резерв. Преди това е работил като журналист на Bloomberg в Латинска Америка и САЩ, отразявайки финанси, пазари и сливания и придобивания (M&A).