AI трябва да задава повече въпроси на децата ви
Ето защо Естония проправя по-добър път за използване на ChatGPT в обучението - като го прави по-труден и го пренастройва да задава повече въпроси, отколкото да дава отговори
Редактор: Емил Соколов
ChatGPT и неговите аналози се превърнаха в голямо главоболие за учителите. Учениците пишат домашни с тяхна помощ и - по думите на един отчаян преподавател - тайно си „подсказват“ остроумни реплики за дискусии в час.
Вместо да помагат на децата да мислят самостоятелно, днешните инструменти с изкуствен интелект предлагат неустоимо когнитивно „прякора“, на което вероятно ще разчитат и в бъдещата си кариера. Прощавай, критическо мислене мислене.
Ето защо Естония проправя по-добър път за използване на ChatGPT в обучението - като го прави по-труден и го пренастройва да задава повече въпроси, отколкото да дава отговори. Усилието оспорва самото ядро на привлекателността на ChatGPT и може да срещне хладно отношение от OpenAI, но същевременно може да отключи истинския потенциал на AI в образованието по начин, който досега никой не е постигнал.
Естония, с население 1,4 милиона, отдавна е технологичен пионер. Още през 90-те години тя дигитализира всички държавни услуги и се превърна в една от най-напредналите дигитално държави.
От януари тя ще стане и първата страна, която дава на всички училища достъп до ChatGPT - версия на популярния чатбот, разработена за университети. OpenAI основно добави по-строги защити на поверителността, но естонските учени искат през идните месеци да модифицират модела, за да стане по-добър учител.
„Дообучаването“ (fine-tuning) променя поведението на AI модела. Инженерите отново го тренират върху нови данни - в случая разговори с ученици - и му дават нови инструкции, така че да подтиква потребителя да мисли, вместо да поднася лъснат отговор. Това обаче може да го накара да изглежда по-малко „полезен“ по обичайните стандарти на ChatGPT.
Ползата на генеративния AI за бизнеса и потребителите са неговите готови резултати. Затова естонските гимназисти веднага се запалиха по ChatGPT преди няколко години.
Учениците в страната постигат най-високите в Европа резултати по PISA = класацията за четене, математика и природни науки при 15-годишните = и под натиска да поддържат тези оценки мнозина посегнаха към AI.
„С колегите учители забелязахме, че качеството на текстовете се промени“, казва Иво Висак, бивш директор на гимназия, сега ръководещ естонската инициатива за AI в училищата. „Понякога ставаше по-добро, но понякога - странно.“
Висак предвиди ръст на академичните измами и спад в критическото мислене; според него Естония можеше или да тича след бъдещето, или да се опита да го насочи. За щастие, страната е свикнала да е ранен приемник: в рамките на дигиталния скок от 90-те всяко училище получи компютри с бърз интернет и учителите бяха обучени да ги използват.
Сега, при следващия скок към AI, най-ентусиазирани потребители се оказват по-възрастните учители - те вече са минали през предишната технологична промяна и знаят какво ги чака.
Катриин Хенриета Крийса, 16-годишна гимназистка от Тарту, разказва, че учителката ѝ по биология редовно кара класа да използва AI. Една от задачите беше да помолят ChatGPT да влезе в ролята на евгениста от XIX век Франсис Галтън, да интервюират бота и после да напишат статия - „НЕ с помощта на AI!“ — за етиката на евгениката. Нейното училище е едно от деветте в пилотната програма с ChatGPT Edu.
Друга учителка по английски е накарала класа да въведе в ChatGPT следната подкана (prompt): „Задавай ми все по-дълбоки въпроси за романа. Не ми давай отговори - само въпроси, които да ми помагат да мисля.“ „Идеята беше да свикнем да му се доверяваме, но да останем толкова критични, колкото когато търсим нещо в интернет“, казва Крийса.
Директорката ѝ, Мари Руустик, се опитва да отучи учениците да използват ChatGPT само за готови отговори - задача, която е толкова лесна, колкото да кажеш на дете, което всеки ден обядва в McDonald’s, да мине на зеленчуци.
„Фактът, че е толкова полезен и приятен, е в разрез с учението“, казва Яан Ару, професор по компютърни науки в Университета в Тарту, който оглавява изследователския екип, изучаващ как естонските училища използват ChatGPT Edu и препоръчва промени на OpenAI. „Учението винаги изисква малко съпротивление. Учиш само когато е малко трудно.“
Ару и колегите му анализират анонимизирани стенограми, за да видят колко често чатботът дава отговори, вместо да подтиква с въпроси като „Каква би била първата ти стъпка за решаване на този проблем?“ Големите езикови модели са поразително добри в съчувствието, но Ару иска AI и да насърчава учениците да продължават, особено когато задачите стават по-сложни.
Част от тези промени постепенно се внедряват в естонската версия на ChatGPT Edu. През следващите месеци той се надява стенограмите да показват по-малко случаи на „Не знам“ и „Просто ми дай отговора“ и повече доказателства, че учениците изминават сами логическия път.
Най-голямото предизвикателство е, че OpenAI не е длъжна да приложи естонската обратна връзка в глобалната версия на ChatGPT Edu, особено що се отнася до „добавеното триене“, което го прави по-добър учител. Ако AI стане твърде строг наставник, учениците може да минат на друг модел - дори по-предизвикателният чатбот да води до по-добри резултати. А дообучаването на ChatGPT Edu вероятно би струвало милиони долари; OpenAI и без това харчи бързо пари.
Ако Ару и екипът му успеят да наложат нужните промени в ChatGPT, те могат да направят услуга на целия свят. Но промяната на навици няма да е лесна дори у дома. На скорошен тест по биология, казва Крийса, съучениците ѝ се оплаквали, че ботът само им задава въпроси.
„Аз някак имах късмет“, смее се тя. „Просто ми даде отговори.“
Парми Олсън е колумнист на Bloomberg, който се занимава с технологии. Бивш репортер на Wall Street Journal и Forbes, тя е автор на книгата „Превъзходство: AI, ChatGPT и надпреварата, която ще промени света.“