Пътят на Великобритания към спасението е точно отвъд Ламанша

Когато Обединеното кралство се вслуша в призива на Борис Джонсън за Бркзит и през 2016 г. с малка разлика гласува да напусне Европейския съюз, едно поколение бе ужасено. По думите на писателя Майкъл Кокърел, 18-годишният племенник на Джонсън, Оливър, е изразил мнението на 73% от по-младите избиратели, които гласуваха за оставане, казвайки на майка си онази нощ: „Чичо Борис току-що открадна нашето бъдеще.“

Десет години след Брекзит: разкаяние, пропуснати ползи и плахият отговор на Лейбъристите

Десетилетие по-късно много млади хора все още се чувстват предадени. Почти три четвърти от хората на възраст 25–49 години определиха Брекзит като „провал“ в летна анкета. И не е чудно. Ново изследване на Centre for Economic Policy Research (CEPR) оценява, че напускането на ЕС е намалило брутния вътрешен продукт на глава от населението на Обединеното кралство с между 6% и 8%, като е ударило инвестициите, заетостта и производителността - с всички последващи ефекти върху младите работници, които бихте очаквали.

И все пак, както толкова често се случва, настоящото лейбъристко правителство е твърде плахо в отговора си на очевидното съжаление в страната - особено предвид изборните дивиденти от спечелването на милениали, поколение Z и дори много от поколение X.

Опитът да се въведе схема за свободно движение за хора под 30 години - като част от по-широк „рестарт“ с ЕС - изглежда е зациклил. Министерството на вътрешните работи се дърпа заради европейските искания за липса на таван на броя, както и за по-ниски такси за обучение и здравеопазване.

Преговорите за обратното включване на Обединеното кралство в програмата „Еразъм“, която позволява на студентите да учат в университет в континентална Европа, още не дават плод. Канцлерът на Министерството на финансите Рейчъл Рийвс казва, че разговорите вървят по план към по-тесни икономически връзки и възможности за работа и обучение за младите, но напредъкът е болезнено бавен.

Съкрушителната победа на Лейбъристката партия през 2024 г. трябваше да бъде моментът за преосмисляне на отношенията на Великобритания с ЕС. Това бе добре дошъл край на токсичната брекзитова психодрама на поредица тори правителства и шанс за новите министри да изградят свежи връзки. И Рийвс, и премиерът Киър Стармър заявиха, че растежът е тяхната първостепенна мисия; и с охота използват развода с ЕС като оправдание за трудностите да доставят резултати. Та защо да не бъдат по-смели в обръщането на курса? Службата за бюджетна отговорност (OBR) казва, че Великобритания е понесла спад на производителността с 4% заради Брекзит. Политически това не би трябвало да е трудно.

Пет години след излизането и близо десетилетие след референдума, покупателното разкаяние е осезаемо. Споменатата лятна анкета показа, че 62% от избирателите във всички възрастови групи смятат Брекзит за повече провал, отколкото успех.

Голяма част от колективната промяна на мнението се дължи просто на времето: по-възрастни гласоподаватели, подкрепящи Брекзит, си отиват, а на тяхно място идват тийнейджърски еврофили. Социологът Питър Келнър изчислява, че 3,2 милиона души, гласували за напускане, са починали след референдума, в сравнение с 1,8 милиона от лагера „Оставане“.

Още 6 милиона млади хора са достигнали избирателна възраст оттогава. Изборното махало ще се люшне още по-надалеч от възрастните, ако Лейбъристите успеят да намалят избирателната възраст до 16 години.

Още по темата

Докато Лондон отново поглежда към Европа, щетите от Брекзит се оказаха по-големи

Наследството на Брекзит: Великобритания бързо става много по-европейска

Оттам нататък: митнически съюз, „червената стена“ и вътрешните страхове на Лейбъристите

Добрата новина е, че министрите, втрещени от неспособността си да намерят други икономически отговори, сякаш се пробуждат за онова, което трябваше да е очевидно преди година. И Рийвс, и Стармър вече изнесоха антилозунги за Брекзит.

А миналата седмица вицепремиерът Дейвид Лами намекна, че Великобритания може да проучи повторно присъединяване към митническия съюз на ЕС, което би премахнало тарифите с Европа, но би изисквало страната да се съобразява с блока при търговията другаде. „Нашето бъдеще е неразривно свързано с Европейския съюз“, каза той.

Ободряващо е, че истерията, която някога съпътстваше всяка дискусия за Брекзит, отстъпи място на трезвост. Когато проевропейските Либерални демократи внесоха тази седмица парламентарна процедура, призоваваща Великобритания да се върне в митническия съюз, дебатът в Камарата на общините беше премерен, не ожесточен.

Именно като бурно проевропейски говорител на Лейбъристите Стармър изпъкна първоначално, известен с това, че настояваше за втори референдум. Като премиер обаче комуникативните му умения се оказаха толкова слаби, че му е невъзможно да артикулира ясна визия къде смята, че Великобритания трябва да застане в отношенията си със съседа си богат блок.

Като първа стъпка той трябва да възприеме предложението на Лами да се проучи осъществимостта на митнически съюз, подобен на този с Турция - дори и да не го превърне в политика преди следващите избори.

Истинската пречка е страхът на някои лейбъристки величия, че твърде остър завой срещу Брекзит ще се възприеме като неуважение към резултата от референдума и ще тласне „левърите“ в обятията на партията „Reform UK“ на Найджъл Фараж.

Могъщият началник на кабинета на Стармър, Морган Максуини, е обсебен от това да не се отчуждават т.нар. избиратели от „червената стена“ в Северна Англия и Мидландс.

Оттук идва донякъде обърканото послание от Стармър и колегите му. Те заклеймяват Брекзит, осъждат тези, които агитираха за напускане, възхваляват „рестарта“ с ЕС и икономическия потенциал на по-тесни връзки. Но продължават да се придържат към „червените линии“, с които спечелиха изборите: никакво завръщане нито в единния пазар, нито в митническия съюз, и никаква свобода на движение.

Разбираемо е, че Лейбъристите се чувстват обвързани с предизборните обещания и са сплашени от преднината на “Reform UK”в анкетите. Но това може да бъде и освобождаващо. Ако се тревожат повече от загуби в центъра и вляво към ярко социалистическата Зелена партия, Либералдемократите и анти-Брекзит националистите в Уелс и Шотландия, поемането на проевропейския флаг би било умна стъпка.

Не следва и да се приема, че шумният Фараж - вече явно малцинствен глас за достойнствата на Брекзит - трябва вечно да диктува отношенията на Великобритания с Европа. Обещанията на брекзитърите за финансово блаженство се оказаха мираж. Никой не е гласувал да обеднее. На общите избори през 2024 г. едва 19% от гласувалите за „Напускане“ подкрепиха Лейбъристите.

Икономиката преди всичко: митническият съюз, единният пазар и европейският фактор

Най-добрият начин да се спечелят обратно избиратели, временно привлечени от Фараж, не е автоцензура по темата Европа, а да се направи всичко възможно за ускоряване на растежа. Правителството трябва спешно да подобри жизнения стандарт, особено в по-изостаналите райони, най-уязвими към празните обещания на „Reform UK. Най-лесният маршрут е да се засили търговията с ЕС. Задействайте икономиката — и никой няма да се интересува как е постигнато.

Прекалено предпазливият Стармър продължава публично да твърди, че присъединяването към митническия съюз не би било „разумно“, защото би торпилирало индивидуалните търговски сделки след Брекзит с Австралия, Нова Зеландия, Индия и най-важното - САЩ.

Но тези ползи са нищожни в сравнение с преимуществата на безмитната търговия в Европа. Около половината от търговията на Обединеното кралство е с ЕС. Премахването на ограниченията би увеличило икономиката с £25 милиарда годишно, предполагат Либералдемократите.

Нищо от това не става без съгласието на европейците, разбира се. Ананд Менон от „Обединеното кралство в променяща се Европа“ предупреждава, че за да се извлекат прилични икономически ползи, ще е нужна „дълбока хармонизация“. Някои в ЕС (Франция) ще са по-малко склонни от други (Германия) да допускат достъп без ограниченията на членството.

Войната в Украйна и яростното презрение на Доналд Тръмп към Европа би трябвало да изострят съзнанието на континента. За съжаление, Bloomberg съобщи неотдавна, че преговорите Обединеното кралство да се присъедини към мащабния отбранителен фонд Security Action for Europe са зациклили, след като Брюксел е поискал участие от няколко милиарда евро - прекомерно изискване, подхранвано от постоянния стремеж на някои държави да „накажат“ Брекзит.

Но дори французите ще трябва да признаят, че сме в нов и опасен свят, в който големите европейски военни платци трябва да си сътрудничат.

А колебанията на Стармър заради манифестните обещания не изключват по-смело отстояване на по-близки постбрекзитови отношения, включително икономически връзки и свобода на движение за младите хора, които никога не искаха да късат отношенията на първо място.

На следващите избори Лейбъристите трябва да изоставят „червените линии“ и да водят открита кампания за повторно влизане или в митническия съюз, или в единния пазар. На този етап няма какво да се губи.

Роза Принс е колумнистка на Bloomberg Opinion, отразяваща политиката и политическата сфера на Обединеното кралство. Преди това е била редактор и писател в Politico и Daily Telegraph и е автор на книгите „Другарят Корбин“ и „Тереза ​​Мей: Загадъчният министър-председател“.

Още по темата

Великобритания гледа към ЕС. Възможен ли е Брекзит наопаки?

Предизвиканият от Брекзит индустриален упадък е предпоставка за политическа буря