Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ се готви за властта

В Германия се оформя политическа реалност, която дълго време изглеждаше немислима. За първи път след Втората световна война крайно-дясна партия е достатъчно близо до властта, за да планира как да управлява, а не просто да расте и да руши.

От немислимото към възможното: AfD планира да управлява

За да се подготви за сценарий, в който може да управлява и да заема публични постове, антиимигрантската „Алтернатива за Германия“ (AfD) професионализира вътрешната си структура. Но лъскавата организация не е равнозначна на умерена политика. Напротив, тя може да се превърне в най-мощната си форма досега: ефективна и радикална.

AfD е на критичен кръстопът. Въпреки че е класифицирана като „дясноекстремистка“ от вътрешното разузнаване, партията е най-голямата опозиционна сила в Бундестага и води в много социологически проучвания. Догодина пет от 16-те германски провинции ще проведат регионални избори.

В две от тях - и двете в бившата Източна Германия - проучванията сочат, че AfD може да спечели с близо 40% от гласовете, което я поставя в обсега на абсолютното мнозинство. Като млада формация, основана през 2013 г., партията в миналото нямаше достатъчно кадри, за да запълни позициите - ситуация, която сега се стреми бързо да поправи.

Още по темата

Мерц иска да поведе Германия напред, докато AfD увеличава подкрепата си

В Германия са много предпазливи да говорят за забрана на AfD

Нова младежка структура: „Поколение Германия“

Ключова стъпка е създаването в края на ноември на ново младежко крило, наречено „Поколение Германия“ (Generation Germany). Предшественикът му, „Млада алтернатива“, се саморазпусна по-рано тази година, след като се оказа трудно контролируем и често попадаше в новините с екстремистка реторика.

Новата група е изрично част от партията и е отворена само за членове. Лидерката на AfD Алис Вайдел я вижда като идеологическа школа за кадри, като каза на младежите на учредителната конференция: „Вие ще поемете политическа отговорност, а първата стъпка към това е успешно младежко крило.“

Новата структура наистина е по-професионална. Току-що избраният лидер на „Поколение Германия“, 28-годишният Жан-Паскал Холм, има прецизен външен вид, все по-характерен за следващото поколение на европейската крайна десница. Т

ой е и най-близкото до „партиен ветеран“, с членство от 2014 г., когато е бил на 17. Холм се съгласява с Вайдел, че основната цел на организацията му е „да развива носителите на длъжности, избраните представители и, надяваме се, бъдещите членове на правителството“.

Професионализация без умеряване - и външни опори

Но премерената му тоналност прикрива същността на политиките му. С история на връзки с крайнодесни групи, Холм открито признава, че няма намерение да прави новото младежко крило по-умерено от старото. Той каза пред германски медии, че промяната е в структурата, докато „няма да се дистанцираме от искания, които отправяме от години“.

Този модел - да се опакова старият радикализъм в нова професионалност - се оглежда и в самата AfD. През лятото партията прие нов етичен кодекс за членовете, целящ по-единен, по-умерен външен вид на парламентарната група. Попитана дали това сочи към по-малко екстремистки курс, Вайдел заяви, че не вижда „и най-малката причина да се умеряваме“.

Партията продължава да е най-често привикваната към ред в парламента. В програмата се запазват радикални концепции като „ремиграция“ - термин, свързан с австрийския активист Мартин Зелнер, който настоява за депортиране на нелегални имигранти, както и на хора с право на пребиваване или дори с гражданство.

Досега отказът на AfD да се придвижи към мейнстрийма не ѝ е навредил. Не само че се радва на силни позиции в допитванията, но има признаци, че започва да привлича влиятелна подкрепа. Последната стратегия за национална сигурност на САЩ предполага, че администрацията на Доналд Тръмп ще се стреми да „култивира съпротива“ срещу „настоящата траектория на Европа“, което подсказва подкрепа за крайната десница на континента.

Делегация от 40 представители на AfD е поканена тази седмица във Вашингтон. В Германия влиятелна бизнес лобистка група наскоро отвори събитията си за депутати от AfD. По-късно отстъпи след силна обществена реакция, но има корпоративни ръководители, особено в бастиони на AfD, които открито признават, че разговарят с партия, която вече е спечелила значителен контрол в определени региони.

Таван на подкрепата, коалиционни бариери и разломи по външна политика

Въпреки това има таван, отвъд който партията трудно може да стигне сама. Последните допитвания сочат, че нейният „вотен потенциал“ - делът от хората, които казват, че теоретично биха гласували за AfD - е 28%. Това е много близо до текущите ѝ резултати в анкетите, които се колебаят около 26%.

С други думи, AfD почти е изчерпала потенциала си и е далеч от абсолютно мнозинство на национално ниво, което и без това е рядкост в германската политика. За да управлява, би ѝ бил необходим коалиционен партньор.

Единствената друга дясноцентристка сила е консервативният блок ХДС/ХСС, който в момента е в управлението. Макар някои негови членове, особено на изток, да са отворени за разговори за някаква форма на сътрудничество с AfD, канцлерът Фридрих Мерц заяви, че това никога няма да се случи, докато той е начело. Той посочи „многото фундаментални различия“ между партиите, особено евроскептицизма на AfD и антинатовската ѝ реторика.

Тези външнополитически въпроси вече пропукват новата фасада на професионализма. Докато Германия предприема мащабна програма за превъоръжаване и военна реформа, AfD не може да се договори как трябва да се защитава страната, нито дори срещу кого.

Миналата седмица говорителят ѝ по отбраната Рюдигер Лукашен открито нападна в парламента влиятелния лидер на партията в Тюрингия Бьорн Хьоке по този въпрос. AfD е дълбоко разделена най-вече по отношенията на Германия с Русия. Това е толкова критично за управлението на страната, че не може да бъде замитано под килима.

Въпреки това основните партии в Германия не бива да разчитат, че само посочването на радикализма на AfD или предполагаемата ѝ неспособност да управлява ефективно ще им върне избирателите, които са отишли вдясно.

Това е стратегия, която се проваля от години. Въпреки значителните вътрешни конфликти, AfD е на път да стане по-професионална партия, без да смекчава тона или съдържанието си - и нито избирателите, нито нейните поддръжници изглеждат отблъснати от това.

Катя Хойер е немско-британски историк и журналист. Последната ѝ книга е „Отвъд стената: История на Източна Германия“.

Още по темата

Износът на Германия дава надежда, че рецесията най-после приключва

Бизнесът предупреждава Мерц, че Германия е в „свободно падане“