Защо Великобритания и САЩ не могат да строят? Китай има отговор

Отдавна е очевидно, че нещо не е наред със способността на Великобритания да строи. Документацията по планиране за жилищен блок със скромен размер в Лондон може да набъбне до над 1000 страници, докато преди няколко десетилетия би била само шепа листове. Досието за Lower Thames Crossing — пътен и тунелен проект, обсъждан от началото на 2000-те — надхвърля 350 000 страници. Планираната високоскоростна жп линия HS2 става все по-малка, но цената ѝ продължава да ескалира до многократни пъти над първоначалната. И така нататък.

Реалността ме удари, когато преди няколко години обиколих огромния и замръзнал строеж на терминала на HS2 при Юстън в Лондон. Беше впечатляващо — и обезсърчаващо — че разкопаваме толкова голяма територия в центъра на Лондон, нарушавайки бизнеса и осъждайки жителите да живеят до грозна строителна рана, само за да я оставим да пустее за неопределено бъдеще (някои скептици се съмняват изобщо линията да стигне до Юстън).

Великобритания сякаш не може да излезе от коловоза на под средното икономическо развитие и да адресира предизвикателства като недостига на жилища и енергийни доставки, без да преодолее този синдром на бюрокрация и инерция. Какво да се прави?

В Китай беше съвсем различно. Първо посетих Шанхай през 1993 г., когато колите се движеха с темпо на охлюв по тесни улици, запълнени от тротоар до тротоар с велосипеди. Десетилетие по-късно градът едва се разпознаваше. Хванах такси от летище Хунцяо по естакада, която разсичаше центъра към река Хуанпу, където на източния бряг се бе появил клъстер от модерни небостъргачи, напомнящ силуета на Манхатън. Темпото на развитие трудно се побираше в съзнанието. През петте години, в които живях в Шанхай, то не се забави. А това беше само част от случващото се из цялата страна.

Тогава Китай наваксваше, но сега сме далеч отвъд тази точка. Знанията и експертизата, натрупани от най-големия строителен бум в историята, изведоха страната до инженерни постижения, ненадминати другаде. Социалните мрежи изобилстват от възторжени разкази за инфраструктурните успехи на Китай. Вземете моста над каньона Хуадзян в провинция Гуйчжоу — планински и една от най-бедните в страната. Висящият мост, чието пускане е планирано за септември, пресича пропаст и ще е най-високият в света — 625 метра (2050 фута) от платното до дъното на клисурата. Високоскоростната жп мрежа на Китай, развивана от 2008 г., е по-голяма от сумата на всички останали по света. Страната е строила електроцентрали, равняващи се на цялото електроснабдяване на Обединеното кралство, всяка година през последните 25 години. Магистралната ѝ мрежа, изградена през последните 30 години, е два пъти дълга, колкото американската система от междущатски магистрали.

Подобна еволюция се случи и в производството и технологиите. Първоначално западните икономики изнесоха производство към Китай заради евтиния труд (и огромния вътрешен пазар). Но страната не остана нискостойностен монтажист. Производството в мащаб, година след година, при силна конкуренция гради практическо ноу-хау и посява капацитета за иновации. Днес Китай побеждава и изпреварва западните автомобилостроители при електромобилите — едва две десетилетия след като компаниите му сглобяваха модели за тези чуждестранни конкуренти и имаха малко собствени дизайни. Страната завоюва сходно доминираща позиция в инфраструктурата за възобновяема енергия.

Как да се осмисли възходът на Китай може би е въпросът на нашето време за всички демократични държави; бъдещето на света ще се върти в голяма степен около развиващото се стратегическо съперничество със САЩ. Великобритания едва ли ще заслужи повече от бележка под линия в тази по-голяма драма, дори и някога да е била най-големият индустриален иноватор и водеща сила. Но тя споделя някои от патологиите, които заплашват способността на САЩ да поддържат глобалното си икономическо и геополитическо превъзходство — преди всичко система, издигнала правилата и процесите над резултатите, както аргументира Дан Уан, научен сътрудник в Hoover History Lab към Станфорд, в току-що публикуваната книга Breakneck: China’s Quest to Engineer the Future.

Според Уан определящата разлика между двете суперсили е, че Китай се управлява от инженери, а САЩ — от юристи — и всяка би спечелила, ако заприлича малко повече на другата. Ако това е валидна диагноза за Америка, също толкова е вярна и за Великобритания. Петима от последните десет американски президенти са учили право, докато само двама — Хърбърт Хувър и Джими Картър — са работили като инженери, пише в книгата. Обединеното кралство никога не е имало премиер инженер. Най-близо беше Маргарет Тачър, която работи като изследовател химик, преди да влезе в политиката. Тя беше и юрист — както мнозинството британски лидери в последните два века (включително настоящият, Киър Стармър).

Паралелите не свършват дотук. Книгата противопоставя успеха на китайската високоскоростна жп мрежа на опитите да се изгради връзка между Сан Франциско и Лос Анджелис. Проектът на Калифорния е огледален образ на HS2: забавен, орязан, с огромно надхвърляне на бюджета. Както и във Великобритания, последиците от култура, обсебена от процеси, се виждат в недостатъчното жилищно строителство, липсващи системи за масов транспорт и овехтяла инфраструктура. Инженерите са тези, които решават проблеми и свършват работата; юристите са по-добри в това да блокират процесите (често с основателна причина, но все пак). Това изглежда като специфично англоезичен проблем. Бюрокрацията е ерозирала духа „можем да го направим“, който превърна САЩ и Великобритания — в различни периоди — в пионери в строителството.

Уан, роден в Торонто от китайски родители и работил като технологичен анализатор в Пекин и Шанхай, не е първият, отбелязал че в китайското правителство има много инженери, а САЩ са склонни към съдебни спорове. Но рамката му е полезна, защото осветява ключова разлика. Мнозина — включително и авторът на тези редове — инстинктивно се свиват при идеята либералните демокрации да копират Китай — защото обратната страна на безспорните му материални постижения е система на Комунистическата партия, която ограничава и пренебрегва индивидуалните права и свободи в степен, неприемлива за повечето на Запад. Възможно ли е да вземем уроци от работещото в Китай, без да внасяме по-малко приемливите елементи от модела му?

Breakneck може да се разглежда като опит да се прокара тази игла. Тя не е хвалба — има глави за бруталността на политиката за едно дете и шока от локдауна „нулев Covid“ в Шанхай, който лиши жителите на най-богатия и космополитен китайски град от илюзията, че са над безмилостната колективна логика на държавната машина. Държавата на инженерите се движи бързо и чупи неща — и хора. Насочите ли я правилно, може да получите зрелищни резултати. Изберете ли погрешна цел, рискувате бедствия и зверства.

Голямото и трайно предимство на демократичната система е нейната отвореност и способност да се адаптира. Отново сме на повратна точка, която изисква промяна на посоката. Китай, въпреки икономическите си предизвикателства и трудности, не стои на място. Пренебрегването на предупредителните знаци може да означава, че САЩ и съюзниците им ще отстъпят в технологичната надпревара и борбата за глобалното влияние. Ще се изправим ли пред предизвикателството?

Още по темата

Акциите на строителни компании в Китай поскъпват заради очаквания за нови стимули

Маршрутът на Тръмп в Кавказ може да ускори търговията от Китай — ако САЩ позволят

Boeing преговаря за продажба на до 500 самолета на Китай

Как Китай извлича влияние и ресурси в замяна на кредити към най-бедните страни?