Китай в последните 15 години изпревари МВФ и Световната банка като водещ кредитор на развиващите се страни. Благодарение на инициативата „Един пояс, един път“ Пекин отпускаше заеми на страни в Африка, Южна Америка и части на Азия, като заемите бяха предназначени за изграждането на инфраструктура. Но в последните години Китай започна да отпуска „спасяващи“ заеми на различни държави. Според оценките през 2025 г. азиатската страна ще получи $35 млрд. от плащания по дългове, като $22 млрд. от тях трябва да бъдат изплатени от страни, които са сред 75-те най-бедни в света, това коментира Георги Месробович, редактор в Bloombergtv.bg, в предаването "В развитие" с водеща Вероника Денизова. 

По-бедните страни често избират да изтеглят заеми от Китай, тъй като кредитите, които ЕС и САЩ предлагат, често са свързани със социални и екологични ангажименти. Също така лихвите по деноминирания в долари дълг се повишават, когато Фед вдигне разходите по заемите.

Въпреки че изглеждат привлекателни, заемите от Китай често идват с невидими тежести. Събеседникът обясни, че често, когато страните се затрудняват да обслужват дълговете си, Пекин се намесва и поема контрола върху ключова инфраструктура или мини за редкоземни материали. Така азиатската страна си осигурява достъп до ключови ресурси и разширява своето влияние.

Общият обем на кредитите към развиващите се страни от Китай през 2010 г. е около $100 млрд., като достига своя пик през 2021 г. - до над $1 трлн., тази година нивото му е около $800 млрд., като се вижда известно отдръпване. Това вероятно показва, че страните в затруднено положение са видели потенциалните последици от китайските заеми. А тези, които са обмисляли възможностите са избрали друга алтернатива, за да се предпазят от потенциална загуба на инфраструктура.

Индия

След заплахите на Доналд Тръмп за налагане на вторични мита на страните, които купуват руска енергия, Индия се очаква да бъде основен потърпевш. Американският президент заплаши, че ще наложи допълнителни 25% мита на Ню Делхи на 27 август, ако страната не се откаже от петрол от Русия.

В средата на годината вносът на руски петрол в Индия възлиза на 1,7 милиона барела на ден, което се равнява на 37% от покупките на петрол на Ню Делхи. Когато заплахите бяха насочени първоначално се видя отлив във вноса, който бе компенсиран от Китай, който се възползва от по-ниските цени на руската енергия. Но последните сигнали са, че индийските рафинерии отново правят поръчки за следващите месеци.

Изглежда, че Индия не се огъва под натиска на САЩ, а погледите са насочени към следващите действия на Тръмп, тъй като въвеждането на вторични мита на страни като Китай и Индия би бил огромен удар върху световната търговия.

Целия коментар гледайте във видеото. 

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.

Още по темата

Зеленски изключва Китай като един от гарантите за сигурност след войната

Индийската Nayara залага на "сенчестия флот" и руския петрол, за да оцелее

Бизнесът става инструмент за икономическите и външнополитическите цели на Тръмп

Кения води преговори с Китай за конвертиране на доларови заеми в юани