Бизнесът става инструмент за икономическите и външнополитическите цели на Тръмп

Той не водеше кампания за това. Дори не беше обсъждана по време на първия му мандат. Критикува предшественика си за това.

Но този месец президентът Доналд Тръмп даде ясно да се разбере, че е готов да използва цялата сила на американското правителство за пряка намеса в корпоративни дела, за да постигне своите икономически и външнополитически цели.

Тръмп, подкрепен от екипа си от финансисти от Уолстрийт, предприе безпрецедентна стъпка, като се опита да събере част от средствата, реализирани от продажбите на чипове за изкуствен интелект в Китай от Nvidia Corp. и Advanced Micro Devices Inc. Смята се, че администрацията води преговори за придобиване на 10% дял в закъсалия производител на чипове Intel Corp., като по този начин правителството на САЩ може да стане най-големият акционер в компанията. Миналия месец Пентагонът реши също така да придобие преференциален акционерен дял на стойност 400 млн. долара в малко известна компания за добив на редкоземни метали.

Това е поредица от ходове, които изненадаха ветераните от Уолстрийт и Вашингтон, които частно и публично признават, че никога не са виждали подобно нещо през десетилетната си кариера. Ако действията бъдат успешни, частните инвеститори и обикновените собственици на пенсионни фондове биха могли да се обогатят, а националната сигурност на САЩ да изпревари Китай. Но това са и рисковани залози, които могат да завършат със загуби за данъкоплатците и да изкривят пазара по начин, който инвеститорите не могат да предвидят.

„Много съм притеснен, че ще се стигне до такива ситуации, в които президентът ще каже: “Трябва да ни платите, за да можем да продаваме на международните пазари", казва Лий Мънсън, главен инвестиционен директор в Portfolio Wealth Advisors, управляващ активи на стойност 390 млн. долара. "Докъде ще стигне това? В момента дори не знам как да купувам акции на компании с експозиция към Китай, които имат интелектуална собственост в областта на високите технологии."

Прякото участие на администрацията на Тръмп в корпоративните въпроси се превръща в белег на втория мандат на президента. Тръмп, който се самоопределя като специалист по сделките, има разнопосочни успехи, но въпреки това обещава да въведе повече делови подход в управлението на Вашингтон.

Още по темата

Сделката между Nvidia, AMD и САЩ рискува да ни поведе към "нов и опасен свят"

Nvidia и AMD ще плащат на САЩ 15% от продажбите на AI чипове в Китай

Наред с обещаните приходи на Nvidia и AMD и потенциалния инвестиционен дял на Intel, администрацията му си осигури „златна акция“ от японската стоманодобивна компания Nippon Steel Corp, която предоставя на Тръмп правомощия лично да взема решения относно корпоративните решения на United States Steel Corp. В тези случаи администрацията избира печеливши и губещи и рискува да подкопае свободното движение на капитали.

„Фокусът на администрацията на Тръмп върху индустрии като стоманата, полупроводниците и критичните суровини не е случаен - тези сектори са от решаващо значение за нашата национална и икономическа сигурност“, заявява говорителят на Белия дом Куш Десаи в изявление, изпратено по имейл. „Охладената инфлация, трилионите долари в нови инвестиции, историческите търговски сделки и стотиците милиарди приходи от мита доказват как активното водачество на президента Тръмп полага основите на нов златен век за Америка.“

Тръмп изненада пазарите по-рано този месец, когато обяви, че Nvidia и AMD са се съгласили да изплащат 15% на американското правителство от приходите си от продажби на чипове с изкуствен интелект в Китай. Този ход предизвика недоволството на инвеститори, експерти по търговия, законодатели и други, които се опасяват от много по-мащабен риск, при който федералното правителство би могло да започне да налага сценарии „плати, за да участваш“ във всичко - от търговски преговори до договори за отбрана.

Информацията, че Белият дом обмисля да използва парите по Закона за чиповете, за да придобие директен дял в производителя на чипове Intel, допълнително засили несигурността, свързана с промяната на отношенията между компаниите от частния сектор и правителството на САЩ.

Мярката може да даде така необходимия тласък на амбициозния план на Intel за нов завод за производство на чипове в Охайо, който е от жизненоважно значение за възстановяването на вътрешното производство на чипове в САЩ, но е отложен поради свиването на продажбите и нарастващите загуби на компанията. Тази седмица SoftBank Group Corp. се съгласи да закупи акции на Intel за 2 млрд. долара.

Още по темата

Форест: Не бих искала правителството да нарежда на Intel как да работи

Администрацията на Тръмп обсъжда да вземе дял в Intel

„Китайският модел“

В американската пазарна икономика правителството обикновено не купува дялове в компании. Разбира се, има и изключения, като например по време на финансовата криза от 2008-2009 г., когато то се намесва в подкрепа на големи компании като Citigroup Inc., American International Group Inc. и General Motors Co. Въпреки че Intel има проблеми с ефективността, с които трябва да се справи, тя не е изправена пред непосредствена заплаха от фалит.

Отчасти това е причината, поради която инвеститорите, законодателите, експертите по национална сигурност и други интервюирани многократно от Bloomberg споменават „несигурност“ и „неизследвана територия“, когато са запитани какви са рисковете, свързани с новите политики на Тръмп.

„Това е държавна политика, каквато не сме имали в САЩ, до голяма степен китайският модел си проправя път в американското правителство“, каза Гари Хуфбауер, старши сътрудник в Института за международна икономика Peterson.

Подходът на администрацията на Тръмп към публичните компании през първата година от втория му мандат в някои отношения е еволюция на инструментите на икономическото държавно управление, които той използва през първите четири години като президент. Тогава той използва търговски лостове, които не бяха използвани от години или десетилетия - от мита по раздел 301 за цели държави, като Китай, до мита по раздел 232 за сектори като стоманата и автомобилите.

Политиките не бяха популярни и разтърсиха пазарите, но поддръжниците им твърдяха, че митата са ограничили китайските и други чуждестранни стоки, които са наводнили американския пазар и са изхвърлили някои американски компании от пазара.

Тръмп продължава да разширява обхвата на възможностите да прилага нестандартни механизми и във втората си администрация.

„Това, което виждаме тук, е, че когато става въпрос за важните икономически въпроси като митата и таксите за износ, а също и за сделката с MP Materials, той е готов да разшири правните рамки по основните стопански проблеми по начин, по който не го правеше през първия мандат“, казва Питър Харел, нерезидентен учен в Програмата за американска държавност към Фондацията за международен мир „Карнеги“.

Кейтлин Легацки, бивш служител на Министерството на търговията в администрацията на Байдън, заяви, че аргументът в полза на „националните шампиони“ е обясним, обаче „липсата на прозрачност“ около сделките е притеснителна.

„Вместо това да се превърне в кауза на националната сигурност или технологичната независимост, около която да се обединят хора и от двете партии, това по-скоро прилича на изнудване“, каза тя.

Още по темата

Swissquote: Делът на правителството в Intel повишава рисковете

Данъкът на Тръмп за Nvidia не притеснява инвеститорите, които следват AI бума