Защо европейската сделка за възстановяване от пандемията е историческа?

ЕС не падна жертва на коронавируса, а показа обединение

17:40 | 26 юли 2020
Обновен: 11:47 | 28 юли 2020
Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Европейските лидери пишат нова история с приемането на страните от Европейския съюз (ЕС) се споразумяха за приемането на най-големия бюджетен и финансов пакет в своята досегашна история. Нощта в понеделник срещу вторник бе нощ на обединението, пише за Die Zeit анализаторът Джордж Блум.

До скоро се смяташе, че вирусът може да взема още една жертва: сплотеността на Европейския съюз, допълва Bloomberg. Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Covid-19 представлява най-сериозната екзистенциална заплаха, пред която ЕС е бил изправен. Рискът беше 27 държави от политическия блок, които се стремят към единен отговор на рецесията, да бъдат разкъсани от стари разделения - по-специално между по-богатите северни държави и най-тежко засегнатите от пандемията южни страни. Вместо това те се обединиха, за да се споразумеят за съвместно финансиран план за възстановяване.

Изчезнаха острите спорове от последните няколко дни, когато унгарският премиер Виктор Орбан смяташе, че холандците го мразят. Изминаха дните на ултиматумите, в които френският президент Еманюел Макрон заплаши, че ще се оттегли преждевременно от преговорите за спасителния план. Свърши и времето, когато австрийският канцлер Себастиан Курц заемаше позиция срещу Германия и Франция, посочва авторът.

Това беше най-дългата среща на върха в историята на Европейския съюз. Никога досега толкова много европейски ръководители не са били заедно толкова дълго след Втората световна война. Дори и без публични аплодисменти резултатът от тази нощ може да се види. Това е цял пакет от мерки.

Вече има споразумение относно фонда за възстановяване, който включва 750 милиарда евро по предложение на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. От него 390 милиарда евро, а не първоначално обявените 500 милиарда евро, ще бъдат изплатени под формата на грантове за преодоляване на щетите, причинени от кризата. Средствата ще бъдат отделени за болници и старчески домове в региони, засегнати силно от пандемията, навсякъде в Европа. 30% от стимулите трябва да бъдат инвестирани в опазване на климата, в изолация на сгради, обществен транспорт, електрификация и възобновяеми енергийни източници. Останалите 360 млрд. евро от фонда ще бъдат отпуснати като заеми.

Парите ще идват от облигации, продадени от името на ЕС като цяло, с изплащания от бюджета на ЕС. Планът отбеляза драматична промяна за германците, които традиционно се противопоставят на всяка форма на така нареченото взаимно заемане. Германия заедно с Франция се изправи срещу възражения от Австрия, Дания, Холандия и Швеция, т. нар. пестелива четворка, които бяха скептично настроени към голям заем.

„Да се постави малък европейски флаг на всяко евро, което се изразходи, за да може хората наистина да осъзнаят, че именно Европа плаща за тях“, предлага Себастиан Майлард, директор на парижкия институт „Жак Делор“, проевропейски мозъчен тръст. За него нощта на 20 срещу 21 юли е била страхотна. Като „началото на Европа, основано на солидарността“ я определи той.

Досега бюджетът на ЕС представляваше около 1% от брутния вътрешен продукт на Европа. Сега той ще обхваща 2% от БВП за трите години от 2021 до 2023 г., за които е предвиден спасителният план на ЕС за излизане от кризата около пандемията. Новите средства обаче няма да бъдат внесени в бюджета на ЕС от държавите членки както беше преди.

Още по темата

Меркел и Макрон поставят ултиматум на "пестеливата четворка"

Самият ЕС поема дълг за първи път в своята история.

"Принципът на споделения дълг изглеждаше немислим преди месеци", коментират френски дипломати. "Сега този принцип показва доверието, което имат всички държави членки в европейския проект“, допълват те.

И понеже нощта на 20 срещу 21 юли е историческа, тя е подходяща и за исторически сравнения. Въвеждането на общи европейски заеми се сравнява с въвеждането на еврото чрез Маастрихтския договор от 1992 г. Общите дългове от икономическа гледна точка са също толкова важни, колкото общата валута, но по-социално ориентирани. Те дават възможност за общи социални разходи.

„Фискално пестеливите държави“ не искаха тези разходи, но сега получават утеха - всички трябва да плащат по-малко вноски в бюджета на ЕС от по-рано предвидените. Дания получава най-малката отстъпка от 125 млн. евро, Холандия - 345 милиона евро, което е най-голямата отстъпка.

Правото на вето, което държави като Холандия изискваха в предишните дни, е изключено. Те искаха да обвържат с условия плащанията от възстановителния фонд. Страни като Италия и Испания, в които кризата досега бе по-тежка от нормалното и затова имат специални очаквания относно фонда, но не искат използването на средствата да бъде диктувано от други, се съпротивляваха на това. Същата вечер 27-те държави членки се съгласиха, че всяка държава от ЕС може да свика Европейския съвет, ако сметне разпределението на средствата за нерегламентирано.

Условието на върховенството на закона за отпускане на средства от ЕС остана като пречка. Унгария и Полша биват обвинени от Европейската комисия в нарушения на принципите на правовата държава в контекста на съдебната система и свободата на медиите. Но и тук има компромис: отново две трети от квалифицираното мнозинство от Европейския съвет трябва да вземе решение в случай на спор относно отпускането на средствата за тях.

Според Европейския парламент дългогодишният бюджет на блока има нужда от подобрение, преди да бъде приет. Представителите на ЕП заявиха, че възстановителният фонд е "исторически ход", но дългосрочните цели на ЕС, включително Зелената сделка и по отношение на дигитализацията, са изложени на риск.