Последният шанс на Меркел

Очакванията са Германия да успее да се справи с редица чувствителни въпроси по време на председателството си

07:45 | 3 юли 2020
Автор: Стефимир Гроздев
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg
Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

Германия пое председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС) от 1 юли. В много министерства редица хора работят над плановете за това специално полугодие в продължение на месеци. Във фокуса на председателство ще бъдат теми като опазването на климата, дигитализацията, банковия съюз и общата политика за сигурност. В периода, в който германците определят политическите приоритети, въпреки кризата с Brexit и бежанците, те отново искат да създадат положителна, вълнуваща история за Европа, пише за Die Zeit Майкъл Шлийбен.

Коронавирусът не беше планиран. Всички въпроси, които германското правителство определи като приоритети преди пандемията, изведнъж загубиха приоритет. Сега много конференции трябва да бъдат отложени или пренасочени в онлайн пространството. Планираната за септември среща на върха ЕС-Китай също е отложена. Пандемията и последиците от нея засега ще доминират над председателството.

Разбира се, никой не знае със сигурност какво ще донесат следващите шест месеца. Дали коронавирусът все още ще доминира над всичко през декември 2020 г.? Или вероятно германският канцлер Ангела Меркел ще се възползва от последния си шанс да стане германски канцлер и ще помогне на ЕС да стане по-устойчив?

Като цяло един поглед към предишните германски председателства на Съвета на ЕС показва, че те винаги са били активни, пише Майкъл Шлийбен.

През януари 1999 г. всички очакваха, че т. нар. "Програма 2000" (Agenda 2000) ще формира германското председателство, започнало по това време. Това беше проект за реформа за подготовка за разширяването на ЕС на изток. С тази успешно реализирана програма бе ангажиран тогавашният канцлер Герхард Шрьодер. Но възникнаха и много проблеми.

Например, войната в Косово - първата война в Европа след 1945 г., в която НАТО (и Федералната република) участват през март 1999 г. Или оставката на цялата Европейска комисия (ЕК), също през март 1999 г., чиито членове са изправени срещу обвинения в корупция. Шрьодер внезапно трябваше да потърси нов председател – и го направи с Романо Проди. Няколко дни по-рано председателят на Германската социалдемократическа партия и министърът на финансите Оскар Лафонтен подаде оставка.

Проблеми след проблеми, които никой преди не е предполагал. Подобно беше през 2007 г., при последното председателство на Германия до момента. Тогава една от най-важните задачи на Ангела Меркел беше свързана с бързото реорганизиране на отношенията с Русия. Всъщност опитът да се създаде споразумение между ЕС и Русия се провали. Напрежението между Меркел и руския президент Владимир Путин беше почти невъзможно да се скрие.

Меркел беше по-успешна в друг проект. Когато тя пое председателството през 2007 г., ЕС е в разгара на дълбока криза. Френското и холандското население гласува на референдуми срещу европейската конституция. Но по време на германското председателство все пак този процес е спасен. В новия регламент, по-късния Договор от Лисабон, терминът "конституция" вече не се появява, но голяма част от реформите са приети. Това предотвратява парализа или дори разделянето на ЕС. 

Когато Меркел встъпи в длъжност през 2007 г., ЕС почти удвои броя на държавите членки от 15 на 27 в сравнение с председателството на Шрьодер. Тогава, в края на 90-те години, все още има дух на оптимизъм: новата обща валута еврото беше на път да бъде въведена; германското правителство предприе кампания за разширяване на изток и ЕС трябваше един ден да достигне Турция. Изглежда Европа беше решението на много проблеми в началото на хилядолетието. 

През втората половина на 90-те години обаче ентусиазмът към Европа бързо спада. Критиката към Брюксел се разпространява в много държави членки – като ЕС е критикуван, че е твърде доминиращ, бюрократичен, непрозрачен, скъпоструващ.

Бившият френски президент Никола Саркози не е единственият, възроптал срещу „лудостта за разширяването на ЕС“ през последните години. И в Германия се надигаха гласове срещу този процес. От тук нататък договорянето на обща политика се оказа трудна задача. 

Днес, 13 години по-късно, тези процеси се засилват. За първи път държава членка – Великобритания, иска да напусне ЕС. Бежанската криза доведе до нови разделения в рамките на Европа. Коронавирусът би могът да задълбочи това. Силно засегнатите страни на юг се нуждаят от помощ. Заможните – и всъщност „фискално пестеливите“  страни на север, са против това. Германското посредничество трябва да реши този проблем, се посочва в анализа. 

Доста държави очакват най-големият и богат член на ЕС да използва инструментариума си за справяне с чувствителни въпроси по време на председателството. Това е свързано с опит и власт, но също и с пари. Неслучайно преговорите за новия бюджет отново са отложени за времето на германското председателство.

В края на всяко председателство така или иначе много проблеми остават нерешени. Времето е малко, интересите са противоречиви. Следващият шанс за успешно председателство на Германия отново настъпва. По план следващото германско председателство ще е през 2034 г. – но тогава вероятно без присъствието на Ангела Меркел.