Валутните репресии в Косово са насочени срещу етническите сърби

В събота сутринта този месец полицията спира микробус „Фиат“, в който е имало сръбска група близо до границата на Косово с Черна гора. Автомобилът и 4 милиона сръбски динара (37 000 долара) са конфискувани.

Но парите не са били контрабанда в общоприетия смисъл на думата - а автомобилът е принадлежал на сръбската пощенска служба. Шофьорите са извършвали плащания на сръбски получатели на социални помощи и пенсии - задача, която вече е незаконна съгласно новите правила, определени от правителството на Косово, за да се превърне еврото в единствената валута на страната.

Регламентът, влязъл в сила на 1 февруари, засилва напрежението между Косово и Сърбия, която отказва да признае бившата си провинция за независима държава. През изминалата година враждата между тях предизвика някои от най-тежките прояви на насилие от две десетилетия насам, като застраши крехкия мир, който се запази след края на балканските войни през 90-те години.

Въпреки че Косово използва еврото като своя фактическа валута от създаването на единната валута през 2002 г., етническите сърби продължават да разчитат на динара и според тях правилата ще прекъснат финансовата им връзка. Въпреки протестите на САЩ и Европейския съюз министър-председателят Албин Курти заяви, че забраната Косово да използва динара за парични трансакции „не подлежи на преговори“.

„Що за държава е това?“ – възмущава се 73-годишният Милан, бивш библиотекар, който се намира в сръбски град близо до косовската столица Прищина и заяви, че се страхува да загуби достъпа до пенсията си. „Те не могат просто да създават такива правила. Ние винаги сме използвали динари тук.“

Конфискуването е част от поредица набези в офиси, управлявани от сърби, които предизвикаха гневна реакция от страна на основните международни поддръжници на Косово. Европейската комисия призова Курти да избягва едностранни действия, които биха подсилили напрежението. Джеймс О'Брайън, помощник-секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси, му каза да решава различията си със Сърбия чрез диалог, а не като „обявява решения посред нощ, след като най-близките ви партньори ви кажат, че това е лоша идея“.

Още по темата

САЩ настояват Сърбия да изтегли войските си, а напрежението в Косово се покачва

Най-тежкият сблъсък в Косово от 2004 г. насам кара Сърбия да призове за сдържаност

„Ако към нас не се отнасят като към партньор, няма да се отнасяме и към правителството на Косово като към партньор“, заяви О'Брайън в интервю за „Гласът на Америка“ тази седмица.

Курти обеща тримесечно отлагане, за да управлява прехода, но американски представители твърдят, че той трябва да спре изцяло мярката и да се върне на масата за преговори.

„Ние не забраняваме динара - просто го формализираме“, заяви Курти в интервю за Bloomberg тази седмица. „Вече няма да има чували с кеш динари, които да идват от Белград в Косово, за да унищожават политическия плурализъм и да финансират терористични организации.“

Валутният въпрос заплашва да провали усилията на САЩ и ЕС да склонят двете страни да нормализират отношенията си, което е условие и за двете страни да продължат с усилията за присъединяване към ЕС. Дипломацията на високо равнище, включително срещата с висши лидери на ЕС миналата година, досега не е успяла да сближи Курти и сръбския президент Александър Вучич.

Макар че Косово не е част от еврозоната и дори членството в ЕС е далечен стремеж, първоначално то прие дойче марката, както редица други държави, които се отделиха от Югославия, а след това преминаха към еврото.

Но дори и след като Косово едностранно обяви независимост през 2008 г., етническото сръбско население продължи да използва сръбската валута, като много хора от общността с население около 90 000 души получаваха плащания от Сърбия, предимно чрез държавната банка Postanska Stedionica. Офисите на банка NLB Komercijalna, част от словенската NLB Group, бяха затворени в сръбските общности в края на януари, в навечерието на въвеждането на рестрикцията за валутата.

Сръбската централна банка заяви, че косовските власти се опитват да насърчат по-нататъшно изселване. Около 200 000 сърби и други неалбанци избягаха скоро след като Белград изтегли силите си от Косово през 1999 г., а миналата година сръбската общност намаля с още 10%.

Ружица Арсич, пенсионерка, която живее с 200 евро на месец в село Густерица, населено предимно с етнически сърби, настоява, че няма да бъде принудена да напусне.

„Само смъртта може да ме отведе от Косово“, казва тя. „Това е моят дом. В Сърбия нямаме нищо.“

Още по темата

Албин Курти за официалната валута в Косово, част 3

Албин Курти за официалната валута в Косово, част 2

Албин Курти за официалната валута в Косово, част 1

САЩ настояват Сърбия и Косово да се върнат към преговори за прекратяване на насилието