Мадуро знае, че Тръмп блъфира

Измина почти месец, откакто най-големият военен кораб на Пентагона навлезе в латиноамерикански води, а все още няма признаци за военна офанзива от страна на САЩ.

Мълчанието около огромния USS Gerald R. Ford — който изразходва милиони долари от данъците на гражданите всеки ден — подчертава капана, в който президентът Доналд Тръмп сам се е вкарал. Ако целта на това безпрецедентно военно натрупване, съчетано с етикета „наркотерорист“, награда от 50 милиона долара, ултиматум и дори заплаха за забранена за полети зона, е била да уплаши Николас Мадуро, за да избяга най-накрая, то тя не работи.

Чавизмът

Параноичен, какъвто трябва да е в този решаващ момент от своето кърваво 12-годишно управление, Мадуро разбира, че Тръмп се нуждае от много повече, за да го свали.

В крайна сметка Белият дом ще трябва да започне някаква сухопътна инвазия и да финансира скъпоструващо възстановяване – тоест именно онзи вид държавно строителство, което Тръмп осмива от десетилетия и което неговото движение MAGA отхвърля категорично.

Чавизмът все още контролира всички лостове на твърдата сила, от въоръжените сили до принудителния апарат, който потиска социалните вълнения.

И дори ако мощните съюзници на Венецуела – Русия и Китай – останат мълчаливи и Мадуро вече не може да разчита на златното изгнание, от което някога се ползваха други деспоти – както точно отбеляза Хосе де Кордоба от Wall Street Journal – неговото движение остава достатъчно сплотено вътрешно, за да се съпротивлява на предаването на властта на този, когото счита за екзистенциален враг. Не се заблуждавайте: това е политическо движение, което се е превърнало в гангстерска организация.

Може ли Тръмп все още да ни изненада? Разбира се. Той е одобрил тайни операции и е намекнал за предстоящи удари срещу цели в страната. Но това е същият Тръмп, който разговаря по телефона с Мадуро и тихо възобнови репатриращите полети дни след като обяви, че въздушното пространство на Венецуела е затворено.

Същият Тръмп, чийто пратеник за специални мисии, Ричард Гренел, летя до Каракас в началото на втория си мандат, за да договори освобождаването на шестима американци, задържани във Венецуела – създавайки незабравимата картина на Гренел, усмихващ се редом с боливарския диктатор.

Непредсказуемост

Нищо от това не означава, че Тръмп никога няма да се опита да отстрани Мадуро насилствено; непредсказуемостта е неговата запазена марка, а операция в стила на Нориега, като тази, която САЩ проведе в Панама по време на коледните празници през 1989 г., никога не е напълно изключена.

Той със сигурност би могъл да бомбардира конкретни цели в страната, засилвайки стратегията си да сплаши Мадуро и неговите поддръжници. Но ако има лидер, способен на внезапен обрат и сделка в последния момент, която позволи на Джералд Р. Форд да се върне тихо в по-безопасни води, то това е Доналд Дж. Тръмп.

Луис Инасио Лула да Силва от Бразилия, наред с много други, може да потвърди това.

Липса на крайна цел

Тази двусмисленост подчертава липсата на крайна цел на Тръмп за Венецуела, което засилва убеждението на Мадуро, че може да издържи на натиска отново, вместо да си купи имение в Москва или Бразилия.

В края на краищата, той вече оцеля след първия опит на Тръмп да го свали от власт през 2019 г., когато опозицията организира въстание и повече от 50 правителства признаха Хуан Гуайдо за „законния“ президент на Венецуела. Гледано по този начин, може да се разбере защо Мадуро отново вярва в шансовете си.

Всичко това трябва да тревожи опозицията, която сега разчита изцяло на чичо Сам да сложи край на кошмара във Венецуела. Колкото и всеки почтен човек на планетата да иска да види края на този режим на терор, суровата реалност е, че изкореняването на чавизма ще изисква комбинация от груба сила, вътрешни въстания, репресии в петролната индустрия, политически преговори и неудобни компромиси.

Пропорциите на всеки елемент са спорни, но консултантът Джеймс Босуърт очерта четири сценария за бъдещето на Венецуела тази седмица и стигна до заключението, че „хаосът е вероятен изход, след като чавистите паднат“.

Нереалистично

Някои може да твърдят, че хаосът все пак е за предпочитане пред безкрайното търпене на насилствена и дестабилизираща диктатура – и може да са прави. Но идеята просто да се прехвърли с въздушен транспорт демократичното правителство, което спечели изборите миналата година, дори и с популярната легитимност, с която се ползва, е нереалистична.

Тъй като Мадуро отказва да си тръгне доброволно, единственият начин да се постигне този резултат – пълномащабна инвазия за сваляне на режима с военна сила – е твърде скъп за Белия дом, който в момента изглежда по-скоро фокусиран върху правните последици от стратегията си за бомбардиране на лодки в региона, отколкото върху формулирането на кохерентна визия за Венецуела след Мадуро.

Още по темата

Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много

Признаването на руската окупация ще отключи вълни от насилие далеч отвъд Украйна

Бразилски милиардер отпътува за Венецуела, за да призове Мадуро да се оттегли