Най-тежкият сблъсък в Косово от 2004 г. насам кара Сърбия да призове за сдържаност

Косовската полиция съобщи, че в престрелката, започнала рано в неделя, са участвали около 30 заподозрени, които са блокирали път край северното село Банска, след което са нахлули в сръбски православен манастир, откъдето са продължили да стрелят, предизвиквайки продължило с часове противопоставяне.

13:23 | 25 септември 2023
Автор: Ясмина Кузманович,Миша Савич
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Сръбският президент Александър Вучич призова за сдържаност, след като при престрелка в Косово между въоръжени сърби и полиция загинаха четирима души в най-кървавия сблъсък в страната от почти две десетилетия, включително полицай от етнически албански произход.

Косовската полиция съобщи, че в престрелката, започнала рано в неделя, са участвали около 30 заподозрени, които са блокирали път край северното село Банска, след което са нахлули в сръбски православен манастир, откъдето са продължили да стрелят, предизвиквайки продължило с часове противопоставяне. По-късно полицаите откриха "стотици оръжия", включително гранати, снаряди и автомати, се казва в изявление на косовската полиция.

Ескалацията последва провала на преговорите между Сърбия и Косово, водени с посредничеството на Европейския съюз. Двете балкански държави трябва да заздравят отношенията си, за да получат право на членство в ЕС. Това е най-смъртоносният инцидент от този вид в Косово от междуетническите сблъсъци през 2004 г. насам.

Вучич осъди убийството на полицая и призна, че стрелците са били етнически сърби, като същевременно се опита да обвини премиера на Косово Албин Курти.

"От месеци предупреждавам, че сред народа се надига съпротива, на север и навсякъде, където хората искат да се организират", заяви Вучич пред репортери в Белград. "За всичко това е виновен Албин Курти."

По-рано в неделя Курти нарече стрелбата "престъпна и терористична атака" в своята страница във Facebook и заяви, че стрелците са имали "политическа, финансова и логистична подкрепа от официални власти в Белград".

Косово, което едностранно обяви независимост от Сърбия през 2008 г., от години води преговори със северната си съседка с посредничеството на ЕС, но без видим напредък.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел осъди "отвратителното" нападение, като заяви в изявление, че "всички факти за нападението трябва да бъдат установени" и че извършителите "трябва да бъдат изправени пред правосъдието".

Възобновяването на напрежението вероятно ще засили опасенията за региона, който все още е обременен от наследството на Балканските войни от 90-те години, и ще повиши риска от нов конфликт в периферията на ЕС. То следва размириците през май, когато десетки миротворци на НАТО и протестиращи етнически сърби бяха ранени.

Напрежението продължава да е високо, тъй като Косово не е готово да се откаже от контрола върху част от територията си, а Сърбия отказва да признае независимостта на Косово, което смята за свое и за люлка на православната нация. Всяко решение ще трябва да бъде наложено от международната общност, която подкрепи създаването на Косово и все още финансира мироопазваща мисия там.