Не можем да очакваме автоматични позитивни ефекти от еврозоната без усилия

Влизането на България в еврозоната ще повлияе на икономиката и бизнеса, но според доцент Чобанов, нищо няма да дойде като подарък и автоматични позитивни ефекти няма да има без усилия. Основното предизвикателство е заздравяването на институциите, спазването и прилагането на правилата, тъй като това е основен проблем, изтъкнат от рейтинговите агенции. Това каза доц. Петър Чобанов, подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банково" и член на УС на БНБ, преподавател в УНСС, на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ с модератор Петър Илиев.

Без да се положат усилия, последващо повишаване на кредитния рейтинг и влизането в клас А трудно може да се очаква, а това би отворило нови възможности за инвеститорите. Тези възможности трябва да се използват за ориентиране на българските политики към предлагането, а не към стимулиране на търсенето.

Еврозоната предлага намаление на транзакционните разходи, отпадане на необходимостта от хеджиране на валутен риск за международни компании и място в ядрото на вземането на решенията в ЕЦБ. За да се оползотворят тези ефекти, фокусът трябва да е върху предлагането и инвестициите, което минава през фискалната и икономическата политика, както и през общото институционално изграждане на държавата.

Световната и европейската икономика

Според доцент Петър Чобанов, основните предизвикателства пред световната и европейската икономика за следващата година произтичат от несигурността, породена от новия икономически ред, митата и фрагментирането на глобалното икономическо пространство.

Европейският съюз изостава от конкуренти като САЩ и Китай по икономически растеж, като прогнозите за ЕС и Еврозоната са значително по-ниски (около 1.4-1.3%) от глобалните (около 3.5%).

Допълнителна несигурност предизвикват търговските отношения, като ограничаването на стратегически суровини от Китай. Налице е и структурен проблем, при който европейски спестявания частично финансират развитието на САЩ, които са по-напред в производителността и инвестициите в нови технологии.

Държавите от еврозоната

Относно промените в икономическите и фискални политики на държавите от еврозоната през 2026 г., се очакват промени, но за съществени такива, които да адресират структурните проблеми, е необходимо лидерство, което в момента липсва.

Разходите за зелен преход и отбрана допълнително свиват фискалното пространство. Възможният отговор на ЕС е стимулиране на вътрешното търсене (което е неустойчиво) и опит за европейски протекционизъм.

Чобанов не очаква значителна фискална консолидация през следващата година поради фрагментираното политическо пространство, което затруднява налагането на непопулярни реформи. Разходите за отбрана имат ниски фискални мултипликатори и не се очаква да генерират допълнителна икономическа активност в дългосрочен план.

Вижте целия коментар във видеото.

Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите тук.

Още по темата

Настоящият модел на поддържане на дефицити и дългове е към своя край

Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото

Българската икономика нараства стабилно през третото тримесечие на 2025 г.