Край на кеша? Как дигитализацията ще промени плащанията в Европа

Огромен разход за финансовите институции е промяната на различните видове системи и да изпълняват всички европейски регулации. В момента, в който се въведе еврото, това ще стане гореща тема за всички. Регулациите след въвеждането на еврото са много по тежки от гледна точка на усилието, което трябва да се направи. Това каза Цветомир Досков, старши вицепрезидент в Sirma Group,  на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ с модератор Петър Илиев.

Предстоящата дигитализация в Европа

„В Европа през 2024 година се появи нова структура – AMLA (Authority for Anti-Money and Countering the Financing of Terrorism)– която се занимава с превенцията на пране на пари. Това променя начина, по който всички финансови компании на европейския пазар се регулират“, коментира гостът. Предстои поредица от нови уредби, които ще засегнат финансовите институции, плащанията и кеша.

Голямата цел е в период от 3 до 5 години вече няма да си говорим за толкова голям оборот от кеш – това ще изчезне. Ще си говорим вместо това за милиарди на брой транзакции. Тук вече идват елементите, свързани с електронната идентичност, която ще е част от трансформацията и дигитализацията на Европа. Това ще даде възможност всички лични документи и средства, с които се представяме, да бъдат дигитализирани.

Според събеседника ангажиментът на финансовите институции е да могат да произвеждат дигитални атрибути – уникални или еквиваленти на досегашните идентификатори, които да могат да бъдат дигитализирани. Например, дипломата за висше образование, когато в момента е издадена на хартия, има уникален номер в МОН. Това ще бъде атрибут, както и шофьорската книжка.

Той допълни, че това ще скъси веригата по отношение на идентификацията на „мръсните пари“. Това е огромна промяна, за която Европа е готова. Цялата регулация е готова, а вече от държавата зависи да каже кога ще започне да прилага тези правила. Те, разбира се, са свързани с огромни инвестиции.

Защо Европа изостава

В интерес на истината Европа закъсня с дигитализацията. Ако преди сме били пример за изграждане на централизирани системи в плащанията, сега сме някъде на опашката. Докато изоставяме, започваме да правим компромиси, които не са достатъчно добър двигател по отношение на бизнеса.

„Сега се опитваме да компенсираме това изоставяне чрез регулации. Рано или късно обаче бизнеса ще трябва да вземе водеща роля във взимането на решения“, обясни Досков.

„Класическата банка в България съвместява функциите на кредитна и платежна институции“, отбеляза Досков. Регулациите се движат в посока капитализация – има сериозен брой изисквания една финансова институция на какви условия трябва да отговаря по отношение на капитала. Този процес трябва да е балансиран и да не се превръща в идея за свръхрегулация.

Голяма част от финансовите институции бързо стигнаха до извода, че трябва да се помогнат от софтуерно моделиране, което да им помогне с оценката на всеки един кредитополучател. Това е система за оценяване, но в дигитален и модернизиран вариант. „Тук Европа също мисли за въвеждане на правила на пазара как и по какъв начин се прави това оценяване“, посочи Досков.

Гостът коментира, че това ще е сериозно предизвикателство за финансовите институции, тъй като предстоящите промени са сериозни, а това ще рефлектира върху организацията в институциите. Ако обърнем поглед към дигиталното евро, то е еквивалент на физическото евро. Разликата е, че то ще може да бъде използвано посредством дигитални портфейли. Първоначално идеята е да може да се използва в онлайн и офлайн среда.

Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите тук

Още по темата

Програми за 180 млн. лева ще подкрепят дигитализацията на малкия и среден бизнес

AI ще бъде лакмусът за дигитализацията на бизнеса у нас

Възвращаемостта от дигитализацията във финансовия сектор се вижда бързо

Дигитализацията на банките дава възможност за по-персонално банкиране