Банковото кредитиране у нас ще продължи да нараства, лихвите ще останат ниски

Банковото кредитиране в България ще продължи да нараства, а лихвите по заемите ще останат ниски. Такава прогноза направи Цветослав Димов, главен финансов и изпълнителен директор на Банка ДСК и член на Управителния съвет, на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ с модератор Петър Илиев.

През последните години ръстът при кредитирането в корпоративния сегмент в страната е между 8% и 10% и Димов очаква той да се запази в краткосрочен до средносрочен план.

„Прогнозираме ръст на икономиката от около 3%, а ако има икономическа активност, ще съществува и търсене на финансиране“, отбеляза събеседникът. Освен това все още има възможности за усвояване на европейски средства по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), а в държавния бюджет има заложена висока сума за капиталови инвестиции, добави той.

„Не смятаме, че ще има голямо движение при лихвите, достъпът до финансиране ще остане сравнително лесен и банковият сектор ще бъде още по-ликвиден в следващите една-две години поради присъединяването на страната ни към еврозоната.“

Голямата ликвидност на банките означава, че от икономическа гледна точка те нямат голям стимул да бъдат агресивни в политиката си за привличане на депозити, обясни събеседникът. Той отбеляза, че в България съществува механизъм, при който голяма част от банките в страната ценооразуват на локални индекси, т.е. индексът на кредита е равен на средната лихва по депозита. „Ако не прилагаме агресивни лихви по депозитите, това ще държи ниски и лихвите по кредитите“, коментира Димов.

Банките ще бъдат готови да финансират всеки добър проект, заяви той, но направи уговорката, че има два неизвестни фактора на този етап, свързани с геополитическото положение в света и икономическото състояние на търговските партньори на България, които основно са в Европа.

Трансакционните разходи ще намалеят след еврото, но не и банковите такси

Трансакционните разходи след присъединяването на България към еврозоната ще намалеят – става въпрос за разходите на фирмите и гражданите, на които се налага да превалутират лев към евро, обясни Димов. След приемането на еврото това няма да е необходимо и трансакционните разходи ще спаднат заради курсовата разлика, която се използва при превалутирането.

Но членството в еврозоната по-скоро няма да окаже влияние върху таксите по стандартните продукти и услуги, тъй като те следва да се основават на разходите, които банката прави, и политиката, която следва, добави събеседникът.

Спестените средства в банковия сектор се равняват на 75% от БВП

Банките са сърдечната система на една икономика, като осигуряват сигурност на средствата на домакинствата и фирмите, каза Димов и добави, че спестените средства в банковия сектор се равняват на около 75% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България.

„Банките осъществяват ежедневните разплащания, което позволява паричният поток да се движи в икономиката. Те играят и ролята на посредник, като свързват спестяванията с икономически субекти или физически лица, които искат да инвестират или да развиват бизнес.“

Конкретно за България банките са и партньори на правителството, като осигуряват фискална стабилност и купуват държавни ценни книжа, отбеляза Димов. „В България около 70%-80% от държавните ценни книжа, в зависимост дали става въпрос за първичен или вторичен пазар, се купуват от банки. Тази тяхна роля в същината си остава непроменена“, изтъкна той.

Според него големият въпрос е дали банките могат да осъществяват тези роли във всяко време – при ръст на икономиката и в стресови ситуации, и дали през цялото време поддържат доверието на домакинствата и фирмите. За целта те трябва да бъдат много добре капитализирани и ликвидни и в същото време да са ефективни като бизнес модел, за да могат да генерират печалба.

Банковият сектор в България е добър пример в Европа

Банковият сектор в България може да бъде използван като добър пример в Европа, счита Димов. Той е на четвърто място по капиталова адекватност сред европейските страни, като отсъпва само на банковия сектор в прибалтийските страни.

По ликвидно покритие отново е на трето или четвърто място, а по ефективност е лидер в Европа. „Големите банки са под прекия надзор на ЕЦБ чрез съвместен надзорен екип от БНБ и ЕЦБ и в това отношение българският банков сектор вече е в еврозоната“, изтъкна Димов.

Как банките спомагат за фискалната стабилност в България? Може ли да се очаква банките да преминат към EURIBOR при формиране на лихвените си проценти?

Вижте целия коментар във видеото.

Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите тук.

Още по темата

Банковият сектор ще има нужда от по-малко, но по-квалифицирани служители

Банковият сектор не изпитва риск и фундаментално ще се справи добре

Банковият сектор трябва да държи под око и да се тревожи за "банките в сянка"