Влизането в еврозоната ще промени платежния пейзаж у нас в дългосрочен план

Влизането на България в еврозоната няма да промени платежния пейзаж от 1 януари, но дългосрочно ще го промени. Еврото не е валута, а вход към най-развитата инфраструкутра за плащания. Това коментира Галя Димитрова, основател и изпълнителен директор на IRIS Solutions, на ключовата за годината финансова конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ с модератор Петър Илиев.

От 2016 г. България е в SEPA (Single Euro Payments Area), която уеднаквява правилата за незабавни плащания в еврозоната. „В рамките на десет секунди всяка банка трябва да може да издаде паричен превод в реално време и да го осчетоводи“, отбеляза Димитрова. До момента SEPA беше препоръчителна за България, докато от 1 януари догодина правилата стават задължителни и за страната ни.

„Когато се говори за еврото, изникват асоциации, свързани с инфлацията, цените и макроикономиката. Според мен истинските ползи от членството в еврозоната са в областта на плащанията.“

„Новите релси“, които се изграждат чрез европейските директиви за платежните услуги, правят плащанията по-евтини, по-сигурни, по-бързи и повишават ликвидността и конкурентоспособността, каза Димитрова. След приемането на страната ни в еврозоната вратите в България ще бъдат отворени за външни финтех решения, а вратите на Европа ще бъдат отворени за български решения, добави тя.

Регулациите в Европа създават среда за иновации

Регулациите в Европа създават истинска среда за иновации, счита събеседничката. „Благодарение на директивата PSD2 (европейска директива за платежни услуги, която има за цел да направи плащанията в ЕС по-сигурни, по-конкурентни и иновативни – бел. ред.) в Европа всички издатели на банкови сметки трябваше да публикуват достъпа до тях в публичното пространство. Така институции като нашата се свързаха с тези приложения и създадоха инфраструктуа за данни и за нов вид плащания около всички финансови играчи директно от банковата сметка“, обясни Димитрова

Този инфраструктурен стлой, създаден от доставчиците на отворено банкиране, е осигурил среда за иновации и нови продукти.Тези услуги са съществували в Америка, Австралия и на други места, където пазарните финтех услуги са много силно развити. Те са възникнали в тези части на света, където пазарът управлява развитието на финтех услугите, изтъкна Димитрова.

„Европа, която е силно фрагментирана в областта на плащанията, изоставаше в дигитализацията на финансовите си услуги и за нея беше нормално чрез регулации да настигне света, спазвайки основния си принцип да създава защитена среда за финтех услуги за гражданите си“, отбеляза тя.

„Регулациите в Европа създават единна система за иновации на 450 млн. жители.“

Плащането с карта – основно дигитално плащане

В Европа, и особено в България, за основно дигитално плащане се смята плащането с карта. При всяко плащане с карта, част от дохода отива не само в обслужващата банка, която е издала картата, а и директно в американската икономика чрез двете основни картови компании Visa и Mastercard, обясни Димитрова.

„С PSD2 Европа не можа да постигне унифицираност и да изгради паралелна инфраструктура, която напълно да съответства на картовата. Затова сега сме пред избора на PSD3, която трябва да изгради високотехнологична инфраструктура, напълно съответстваща на тази на картовата, за да може чрез незабавните плащания и отвореното банкиране да създадем инфраструктура, която запазва дохода от плащанията ни в Европа“, каза тя.

Според нея картите ще продължат да съществуват още дълги години, тъй като това е инфраструктура, развивана повече от сто години.

„Но отвореното банкиране и незабавните плащания в Европа ще прехвърлят част от трансакционния бизнес на други релси, които се изграждат с директивите. На тези други релси плащанията за Европа ще бъдат по-бързи, по-евтини и с по-високо ниво на сигурност.“

Как Гърция стимулира дигиталните плащания? Защо от 1 ноември малкият и среден бизнес в южната ни съседка е освободен от необходимостта да поддържа постерминал? Какви са ползите от отвореното банкиране за дигиталните плащания?

Вижте целия коментар във видеото.

Пълната програма на конференция „Еврозоната: Уравнения и решения 2025“ и списък с всички гости можете да видите тук.

Още по темата

Не можем да очакваме автоматични позитивни ефекти от еврозоната без усилия

Еврозоната няма да е автопилот към благоденствието

Еврозоната постави рамка и спря засега концентрацията на власт през бюджета

Бизнесът трябва да използва регулациите на еврозоната, за да се разширява