Преднината на Байдън събужда смесени чувства в Европа

Който и да спечели, ЕС ще трябва да увеличи усилията си в очертаването на своя собствен път и намаляване на зависимостта си от САЩ

12:11 | 6 ноември 2020
Обновен: 12:11 | 6 ноември 2020
Автор: Николета Рилска
Германският канцлер Ангела Меркел и кандидатът за президент на САЩ на демократите Джо Байдън. Снимка: Bloomberg
Германският канцлер Ангела Меркел и кандидатът за президент на САЩ на демократите Джо Байдън. Снимка: Bloomberg

Все още има много несигурности около президентските избори в САЩ, но добрата новина за Европейския съюз е, че кандидатът на демократите Джо Байдън се доближава до Белия дом. Загуба на Доналд Тръмп ще значи, че 27-те страни членки на блока ще могат да избегнат още четири години на агресивни търговски войни, атаки върху многостранните институции и променливо поведение, пише Лионел Лорън в анализ за Bloomberg.

Лошата новина е, че оспорвана победа на Байдън ще бъде предизвикателство за трансатлантическите отношения, особено ако републиканците получат контрола над Сената. С подобен резултат плановете на Байдън ще се сблъскат с разделения Конгрес, което ще остави по-малка възможност за пълното му ангажиране към обещанията му за външната политика.

Това означава, че европейците не могат да си позволят просто да се оттеглят и да чакат да видят какво ще се случи. Който и да спечели, ЕС ще трябва да увеличи усилията си в очертаването на своя собствен път и намаляване на зависимостта си от САЩ. Последните четири години управление на Тръмп показаха, че САЩ стават все по-безразлични към Европа и по-фокусирани върху Китай и Азия.

Дори преди крайните резултати да са ясни, призиви за събуждане се чуха в Брюксел, Париж и Берлин. Германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер определи гласуването като “експлозивна” ситуация.

Това е особено навременна възможност за френския президент Еманюел Макрон. Той многократно отбеляза, че оттеглянето на САЩ и Великобритания в поствоенния либерален ред е доказателство, че ЕС трябва да следва собствените си интереси.

Макрон обаче трябва да внимава и да получи подкрепа в целия ЕС, а не само в Берлин. Блокът все още не е във форма да замени чадъра на сигурност, предоставян от НАТО, имайки се предвид оттеглянето на Великобритания като единствената страна членка с ядрен потенциал. Въпросът е важен и за източноевропейските страни, които се тревожат, че по-самостоятелен ЕС може да значи по-малка защита от руските провокации.

Най-добрата краткосрочна възможност е използването на единния пазар на ЕС от 450 милиона потребители като начин за упражняване на икономическо влияние върху САЩ и Китай. Тази седмица Франция поднови усилията си за въвеждане на спорния технологичен данък върху компании като Amazon и Alphabet на фона на изпадналия в застой процес на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, подкопан от Тръмп.

“Европейците са сериозни, когато става въпрос за създаване на правила на собствената им територия”, заяви Ерик Братберг, член на Карнегиевата фондация за международен мир. Под ръководството на Барак Обама САЩ обвиниха ЕС в протекционизъм по отношение на Силициевата долина.

Поемайки инициативата по-рано, Европа може да предложи на САЩ помощ за търговския им план. Съюзът с Америка за засилване на глобалния надзор върху изкривяващите търговията субсидии от Пекин би бил ефективен и би позволил на европейците да поискат повече подкрепа за собствените политически инициативи, както и по отношение на отбраната.

По който и път да поеме Америка, тя трябва да се справи с разделенията в нея. За Европа е от ключова важност да приеме, че няма връщане назад към златните години. Ако ЕС някога се е надявал да застане начело като най-мощния блок по отношение на търговията, няма време за губене.