Екстремните жеги погубват европейски работници въпреки усилията на властите

Монсе Агилар, здрава 51-годишна жена, започва смяната си по почистване на улиците в Барселона около 14:30 ч. на 28 юни. Испанският град е в състояние на тревога заради високите температури в резултат на жестока гореща вълна, която предизвика рекордни температури за това време на годината в цялата страна. Агилар е отговорна за почистването на един от най-горещите, мръсни и туристически райони – квартал Равал.

В края на смяната, около 21:30 ч., тя се прибира вкъщи и моли възрастната си майка да приготви вечеря, защото тя не се чувства добре. Изпраща и съобщение на приятел, в което му казва, че изпитва спазми в ръцете, гърдите и шията, разказва пред Bloomberg Green нейният зет Мануел Сеасеро.

Малко преди 23:00 ч. Агилар умира в апартамента си.

„Тя се обади на жена ми същия следобед и каза, че е невъзможно да работи при такава жега“, разказа Сеасеро. „Бяха я разпределили в района около катедралата, където улиците са много тесни и горещи, миризмата прави въздуха непоносим, тя носеше пластмасови дрехи и тежка кофа и метла – това беше нечовешко.“

Хората, които работят на открито, са сред изложените на най-опасни нива на жега, и европейските страни предприемат бързи мерки, за да ги защитят. Испания и Гърция вече ограничават работата на открито в горещи дни, а Франция и някои италиански региони приеха подобно законодателство тази година. Въпреки това дори някои от най-модерните регулации в света не са достатъчни, а проблемът се влошава, тъй като климатичните промени правят горещите вълни по-чести и интензивни.

В сряда учени публикуваха първото по рода си бързо проучване, което свързва последните смъртни случаи в Европа с екстремните жеги, причинени от климатичните промени, които според оценки са отнели живота на 2300 души в 12 европейски града, включително Барселона, между 23 юни и 2 юли. 
Изследването, проведено от екип от Imperial College в Лондон и London School of Hygiene and Tropical Medicine, установи, че климатичните промени са направили неотдавнашната гореща вълна в Европа три пъти по-смъртоносна, като по време на нейното действие са загинали повече хора, отколкото по време на наводненията във Валенсия през 2024 г. и в Северозападна Европа през 2021 г.

Климатичните промени утроиха броя на смъртните случаи по време на горещи вълни в Европа

„Зад тези цифри стоят реални хора, които загубиха живота си през последните дни поради екстремната жега“, заяви Фридерике Ото, климатолог в Imperial College и съавтор на доклада. „Смъртните случаи в резултат на жегата могат да се увеличат бързо, щом температурите достигнат определени прагове, които излагат уязвимите хора на екстремни условия – повишение на температурата при гореща вълна с едва 2 или 4 градуса може да се окаже фатално за хиляди хора.“

В Испания смъртта на Агилар предизвика бурна реакция. Кметството на Барселона затегна протоколите за горещи вълни, включително задължителните петминутни почивки за хидратация на всеки час по време на горещи вълни. Властите също така започнаха разследване на FCC SA, компанията, за която е работил Агилар, и една от четирите фирми, които предоставят услуги по почистване на улиците в града. FCC отказа да коментира случая.

„Протоколът беше абсурден, защото оставяше цялата отговорност на работниците – те решаваха дали да пият вода един или сто пъти“, каза Луис Лампурланес, секретар на синдиката UGT в Барселона, на който Агилар беше член. „Нужни са повече мерки, защото горещите вълни стават все по-чести и по-дълги, а улиците трябва да се почистват.“

В Италия най-малко трима души са починали поради екстремни жеги по време на работа. Миналата седмица правителството на премиера Джорджия Мелони въведе национални протоколи за предприятията, за да защити работниците от високите температури. Новите мерки, подкрепени от синдикатите, включват потенциално намаляване на работното време и възможност за спиране на дейността на предприятията, ако температурите достигнат определени нива.

В Гърция Министерството на труда ограничи работата на открито от 11:00 до 17:00 часа в някои райони, включително Атина и втория по големина град Солун, тъй като тази седмица в няколко региона температурите надхвърлиха 40°C.

Акрополът в Атина беше затворен поради жегата, а работниците, включително куриерите и доставчиците, се възползваха от тези защитни мерки, но не и тези, които работят в области, считани за важни и критични за социалната инфраструктура, като здравеопазването, транспорта и комуналните услуги.

Работници на открито при високи температури на хълма Ареопаг в Атина на 28 юни, Снимка: Ioana Epure/Bloomberg

Докато много от случаите на топлинен удар и смърт от горещина не се отчитат, изследователите разработват нови начини да установят колко хора умират поради екстремните температури.

За своето скорошно проучване учените от Imperial College използваха метеорологични наблюдения от последната гореща вълна и анализираха как тя се е отразила на 12-те града, включени в проучването, като определиха какво би се случило в свят без климатични промени. Те установиха, че глобалното затопляне, причинено от човека, е направило събитието с 1°C до 4°C по-горещо, в зависимост от местоположението. След това те използваха моделиране и исторически данни за смъртността, за да оценят броя на хората, които са починали по време на десетдневната гореща вълна.

Комбинирайки данните за времето и смъртността, те стигнаха до заключението, че в свят без затопляне биха загинали с 1500 души по-малко.

Последните проучвания, използващи подобни методи, показват, че делът на хората, които умират по време на горещи вълни в резултат на климатичните промени, се увеличава, заяви Пиер Масело, епидемиолог по околната среда в Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина и съавтор на проучването.

„Трябва да започнем да действаме срещу климатичните промени, а това означава, първо, да се опитаме да намалим жегата в градовете“, каза той. „Но в крайна сметка всички тези мерки вероятно няма да бъдат толкова ефективни, колкото просто да намалим климатичните промени като цяло и по този начин да намалим емисиите на парникови газове.“

На властите в различните страни ще отнеме седмици или месеци, за да публикуват официални данни за смъртните случаи, свързани с жегата, и дори тогава много от тях ще бъдат подценени, заяви Гарифалос Константинудис, съавтор на доклада. Повечето смъртни случаи, свързани с жегата, се случват в домовете и болниците, извън погледа на обществото, каза той.

„Има клинично недооценяване на топлинните удари, особено при възрастните хора, при които симптомите се припокриват с други състояния“, каза Константинудис. „Така че е много трудно да се разграничи дали даден човек е бил хоспитализиран с топлинен удар, причинил други неблагоприятни здравни събития, или основната причина за постъпването му в болница е била нещо по-сериозно, като хронично заболяване.“

В Барселона семейство Агилар очаква резултатите от аутопсията, която ще определи официално причината за смъртта на Монсе. Каквато и да е заключението, семейството планира да заведе дело в съда, каза Сеасеро.

„Ще го направим, за да почетем паметта й“, каза той. „Но и защото тази седмица разговарях с много от колегите й и всички казват, че са хора, а не животни – и искат да се върнат живи у дома.“

Още по темата

Климатичният скептицизъм е утежнил ефекта от наводненията в Тексас

Климатични скептици ще контролират дебатите за зелените цели на ЕС до 2040 г.

Климатичните амбиции на Европа срещат съпротива, целта за 2040 разделя мненията