Климатичните амбиции на Европа срещат съпротива, целта за 2040 разделя мненията

Целта беше отложена с месеци, докато се събере подкрепа за 90% намаление на нетните емисии, която според учените е минимумът, необходим на блока, за да изпълни климатичните си задължения

08:30 | 3 юли 2025
Автор: Джон Айнджър, Ева Круковска
Снимка: Bloomberg LP
Снимка: Bloomberg LP

Горещата вълна, която изгаря Европа, е убедителен аргумент в подкрепа на една от най-амбициозните климатични цели, поставени някога от Брюксел. Мнозина в Европейския съюз обаче все още не са убедени.

Европейската комисия, изпълнителният орган на ЕС, предложи в сряда задължителен закон за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. като част от общата си цел за постигане на климатична неутралност до средата на века. Макар това да показва, че блокът все още е готов да се бори срещу глобалното затопляне, той е принуден да предложи различни „гъвкави мерки“, за да помогне на страните да постигнат целта.

„Промишлеността и инвеститорите разчитат на нас да определим предвидима посока на развитие“, заяви Урсула фон дер Лайен, председател на Комисията. „Днес показваме, че оставаме твърдо ангажирани с обещанието си да декарбонизираме европейската икономика до 2050 г. Целта е ясна, пътят е прагматичен и реалистичен.“

След като американският президент Доналд Тръмп се оттегли за втори път от историческото Парижко споразумение, върху Европа се оказва натиск да поеме инициативата. Но лидерите в региона са разсеяни: увеличават разходите за отбрана, ангажират се в търговска война с Вашингтон и се опитват да защитят историческите индустрии, които са под натиск от високите цени на енергията.
След като сцената е подготвена за месеци на трудни преговори, ето какво е заложено на карта:

Целта
Целта за 2040 г. беше отложена с месеци, докато Вопке Хоекстра, комисарят по климата на ЕС, обикаляше столиците, за да събере подкрепа за целта за 90% намаление на нетните емисии, която според учените е минимумът, необходим на блока, за да изпълни климатичните си задължения. Той трябваше да изчака и резултатите от ключовите избори в Германия и Полша.

Полученото послание беше ясно: без достатъчна гъвкавост и редица т.нар. благоприятни условия – като инвестиции в електропреносната мрежа – Хоекстра няма да успее да си осигури мнозинство в Европейския парламент, нито мнозинството от страните в Съвета на ЕС, което му е необходимо, за да бъдат подкрепени целите.

„Не виждаме мнозинство в парламента или в Съвета за никаква цел за 2040 г. без гъвкавост“, заяви Петер Лизе, депутат от центристката Европейска народна партия, най-голямата група в парламента. „Най-накрая Европа ще създаде благоприятните условия за действително постигане на всяка цел за 2040 г.“

Europe’s Climate
Пътна карта на ЕС за емисиите | Как ЕС се стреми да постигне климатична неутралност

Решение
Решението на Хоекстра се основава на възможността страните да използват по-евтини международни компенсации за въглеродни емисии, администрирани от ООН, за да постигнат около 3% от целта за 2040 г. Все още обаче не е ясно как точно ще функционира това, особено след като предишният експеримент с международни кредити по Протокола от Киото се оказа катастрофален.

Това, което знаем, е, че за разлика от предишните опити, те няма да бъдат включени в системата за търговия с емисии на ЕС и ще бъдат разрешени едва от втората половина на десетилетието. Страните домакини, които предоставят кредити, трябва да имат и свои климатични амбиции в съответствие с целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C над нивата отпреди индустриализацията. Комисията заяви, че ще даде предимство на технологичните мерки за отстраняване.

„Следователно тези международни кредити трябва да произтичат от надеждни и трансформативни дейности, като пряко улавяне и съхранение на въглероден диоксид от въздуха и биоенергия с улавяне и съхранение на въглероден диоксид“, се посочва в документ с въпроси и отговори.

Остават обаче съмнения дали ще има достатъчно кредити с високо качество и колко ще струват те. Правилата на ООН по член 6, финализирани през ноември миналата година, вероятно също ще трябва да бъдат премахнати до средата на века, тъй като целта на ЕС за климатична неутралност до 2050 г. не позволява тяхното използване.

Политически пречки
Целта за 2040 г. ще влезе в сила едва след преговори с 27-те държави членки на ЕС и парламента. Вече има напрежение относно нивото на амбиция и колко бързо трябва да бъде постигнато споразумение.

Група лидери на ЕС, включително френският президент Еманюел Макрон, повдигнаха въпроса за целта на срещата на лидерите в Брюксел миналата седмица, като подчертаха необходимостта да се гарантира, че декарбонизацията и конкурентоспособността вървят ръка за ръка. Чешкият премиер Петр Фиала отхвърли категорично намалението с 90%, призовавайки за реалистична цел. Достатъчно е Франция и няколко по-малки държави-членки да провалят целта за 2040 г.

Нещата не са много по-лесни в Европейския парламент, където най-голямата група, ЕНП, е разделена по въпроса колко агресивно ЕС трябва да преследва своите климатични цели. Председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен, която е от центристката група, се движи по тънък лед, за да запази центристката си коалиция: социалистите и либералите изискват от нея да се придържа към зелената си програма, в противен случай рискува да загуби подкрепата на двамата си най-големи съюзници в парламента.

Международни задължения
Част от причината, поради която Комисията твърди, че трябва да представи целта си за 2040 г. сега, е, за да може да представи актуализиран климатичен план за 2035 г., известен като „национално определен принос“ (NDC), пред ООН до септември. Два месеца по-късно страните трябва да се срещнат в Бразилия за COP30, за да обсъдят колко далеч е светът от постигането на целите си.

Комисията иска да определи целта си за 2035 г., като начертае линия между 2030 и 2040 г., което би се равнявало на амбициозна цел за намаляване на емисиите с около 72,5 %.

Предизвикателството е, че НДЦ изисква консенсус между всички 27 държави членки, така че всякакви останали съмнения биха могли да принудят ЕС да предложи по-слаба цел, което би могло да навреди на репутацията на блока като лидер в областта на климата.